Дигитализацията в Китай: Наблюдение, възможности и социален контрол!

Дигитализацията в Китай: Наблюдение, възможности и социален контрол!

Изследователи в Германия се фокусират върху изследванията в Китай, особено върху влиянието на спекулативното разказване на истории върху авторството и цифровото участие в авторитарни медийни системи. Ключов играч в тази област е проф. юн. Д-р Джесика Имбах от университета във Фрайбург, която наскоро създаде такъв с нейния проект върху китайската фантастична литература ERC Начална безвъзмездна помощ получени. Нейният подход обещава да изследва в дълбочина измеренията на китайската фантазия и да направи културните процеси на тази литература достъпни за обществеността.

ERC Starting Grant, който подкрепя отлични учени в ранната фаза на кариерата им, предоставя на Imbach до 1,5 милиона евро за пет години за техните изследвания. Освен всичко друго, планът е да се разработи дигитален лексикон за съвременното китайско фентъзи, който ще помогне за документирането на сложните връзки и силната креативност на тази литературна форма.

Цифровите технологии и Китай

Цифровият пейзаж на Китай се промени значително, особено по отношение на използването на цифрови технологии от правителството. Както посочва източникът [medienportal.univie.ac.at], китайското ръководство насърчава извличането на данни не само за наблюдение и цензура, но и за близост до гражданите и за борба с корупцията. В своя проект ERC синологът Кристиан Гьобел изследва широкообхватните ефекти на цифровите технологии върху авторитарните режими, особено в Китай, където една трета от всички протести се въртят около заплатите.

Въпреки че правителството използва цифрови технологии за събиране и обработка на жалби на граждани, остава неясно дали това води до по-ефективна и справедлива система. Идеята за задължителна интернет лична карта за идентифициране на потребителите може да бъде в центъра на дискусията за наблюдението и защитата на данните.

Цензура и информационни потоци

Въпреки това предизвикателствата, произтичащи от цифровизацията, не трябва да се подценяват. Системата за цензура в Китай се характеризира с голям брой забрани за съдържание, които съществуват от началото на 2000-те години. Теми като сепаратизъм, расизъм и критика на системата са особено силно цензурирани, за да се гарантира политическа стабилност. Това става чрез Комисиите по въпросите на киберпространството (CAC) и Бюрата за мрежова сигурност (NSB), които играят централна роля в модерирането и контролирането на онлайн съдържание.

С въвеждането на Закона за киберсигурността от 2017 г. и Закона за сигурността на данните от 2021 г. правителството създаде ясна рамка за съхранение и събиране на данни. Хрониката на тези развития показва, че цифровизацията на обществото носи със себе си както ефективност, така и засилен правителствен контрол върху гражданите. Въпреки положителния потенциал на технологиите, опасността от цензура и наблюдение остава вездесъща.

Като цяло се очертава сложна картина: китайското правителство балансира между насърчаването на цифровите иновации и необходимостта от контрол върху обществото. Остава да се види до каква степен тези стратегии ще доведат до отваряне на системата или до по-нататъшно затваряне. Изследванията на Имбах и Гьобел ще осигурят решаваща представа за дигиталната и социална динамика в една от най-влиятелните страни в света.