Симпозиум Hengstberger в Хайделберг: Философията във фокуса на науката
Симпозиумът Hengstberger в Хайделбергския университет от 1 до 4 септември 2025 г. ще хвърли светлина върху немския идеализъм и методите на Кант.

Симпозиум Hengstberger в Хайделберг: Философията във фокуса на науката
Симпозиумът Hengstberger, озаглавен „Конструкция и експеримент: Философски метод в Кант и немския идеализъм“, ще се проведе в университета в Хайделберг от 1 до 4 септември 2025 г. Този симпозиум е посветен на научния характер на философията и ще събере около 40 експерти. Освен утвърдени лектори ще присъстват и млади учени, които да осветлят подробно темата.
Симпозиумът е организиран от д-р Йелша Шмид, академичен съветник във Философския семинар на Руперто Карола, и д-р Саймън Шуз, научен сътрудник в Института по философия към Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн-Ландау. И двамата получиха наградата Hengstberger през 2024 г., която се присъжда всяка година на трима млади учени или екипи от учени за провеждане на интердисциплинарен симпозиум на Международния научен форум в Хайделберг. Наградата е в размер на 12 500 евро.
Германският идеализъм и неговите герои
Фокусът на симпозиума е немският идеализъм, философско движение, възникнало в Германия в края на 18 и началото на 19 век. Това движение се развива от работата на Имануел Кант през 1780-те и 1790-те години. Германският идеализъм е тясно свързан с романтичното мислене и революционните политически идеи на Просвещението. Философията на Кант, монументална в този период, ограничава знанието до обекти на възможен опит и постулира, че истинската природа на реалността остава непознаваема за нас. Това ограничение се тълкува от неговите наследници, включително Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Фридрих Хегел и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, като предизвикателство към една по-всеобхватна епистемология.
Фихте отхвърля концепцията на Кант за „нещото в себе си“ и твърди, че субективността е източникът на външната реалност. За разлика от това, Шелинг заявява, че няма разлика между идеални и реални представяния. Хегел от своя страна развива концепцията за абсолютния дух и подчертава значението на историята и интерсубективността в своята философия. Влиянието му върху философските дискусии може да се усети и днес.
Симпозиумът има за цел да проучи възприемането и усвояването на научните методи в тази класическа немска философия. Особено се подчертава функцията на конструктивния и експериментален подход. Събитието ще се проведе предимно на английски език и ще предостави платформа както за млади учени, така и за утвърдени академици, които искат да се занимават с темите на германския идеализъм.
Интердисциплинарен дискурс
Германският идеализъм е не само теоретично, но и историческо движение, което след Кант се нарича посткантиански идеализъм. Тази епоха не само оформя философията в Германия, но също така оказва влияние в Съединените щати, особено в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тук един интелектуален елит търси нови отговори на предизвикателствата на своето време и ги намира в мислите на немските идеалисти.
Лекциите и дискусиите като част от симпозиума Hengstberger имат за цел да илюстрират продължаващото значение на това философско движение и да подчертаят методологическите подходи, които са от централно значение за разбирането на научната природа на философията. С комбинация от утвърдени мислители и свежи перспективи, този симпозиум ще даде ценен принос към текущия философски дебат.