Сърдечната фиброза се увеличава: Нови открития спасяват животи!

Сърдечната фиброза се увеличава: Нови открития спасяват животи!

Сърдечната фиброза е прогресивно заболяване, което води до образуване на съединителна тъкан в сърдечния мускул. Това има сериозни последствия за работата на помпата и може да доведе до прекъсване на предаването на електрически сигнал. Скорошно проучване на Университета във Фрайбург и Технологичния институт в Карлсруе (KIT) показа, че сърдечната фиброза може значително да допринесе за сърдечни аритмии, които могат да бъдат особено опасни по време на физическо натоварване. Силно КОМПЛЕКТ Разбирането на електрическата проводимост при сърдечна фиброза досега не е достатъчно проучено.

Изследователският екип използва компютърно базирани модели и цифрови близнаци, за да задълбочи откритията си. Оптични изображения и 3D компютърни модели на миши сърца показват, че фиброзната тъкан действа като „нискочестотен филтър“ на електрически сигнали. Това може да доведе до забавено или блокирано предаване на електрически импулси. Това е особено важно за аритмогенната кардиомиопатия, генетично заболяване на сърдечния мускул, което често се среща при млади хора.

Аритмогенна кардиомиопатия

Аритмогенната кардиомиопатия (АКМ) е генетично заболяване на сърдечния мускул, характеризиращо се с фибромастна тъкан в миокарда. Това състояние може да доведе до камерни аритмии и внезапна сърдечна смърт, като напр NCBI описва. Предишните предположения, че дясната камера е засегната предимно, се оказаха твърде тесни. Лявата камера също може да бъде засегната.

Диагнозата на това заболяване често е мултипараметрична, със специфични критерии, разработени от международни експертни комисии. Лечението цели предотвратяване на внезапна сърдечна смърт и облекчаване на симптомите на сърдечна недостатъчност. Възможните възможности за лечение включват имплантиране на дефибрилатор, лекарствени терапии и катетърна аблация.

Диагностика на сърдечни аритмии

Лекарите често поставят предварителна диагноза сърдечна аритмия въз основа на симптомите. Важни фактори са появата на сърцебиенето и обстоятелствата, при които започват и завършват. Използват се различни диагностични процедури за прецизно определяне на вида и причината за аритмиите. Електрокардиограмата (ЕКГ) е най-често срещаният начин за записване на електрическите сигнали, които предизвикват сърдечни удари, съобщава MSD.

Дългосрочното наблюдение на сърдечния ритъм може да се извърши с помощта на преносими ЕКГ машини, които могат да се използват за периоди от 24 часа до две седмици. В някои случаи дори може да е необходимо имплантируемо записващо устройство за диагностициране на редки и опасни аритмии.

Комбинацията от съвременни резултати от изследвания върху сърдечната фиброза и утвърдените диагностични методи за откриване на сърдечни аритмии може да бъде от голяма полза за клиничната практика. Целевите стрес тестове са от решаващо значение за диагностицирането, особено при пациенти с аритмогенни кардиомиопатии, и помагат за оптимизиране на диагнозата и лечението.