Изкуственият интелект: опасност или надежда за психичното ни здраве?

Изкуственият интелект: опасност или надежда за психичното ни здраве?

Изкуственият интелект (AI) все повече влияе върху ежедневието на хората и повдига много въпроси, особено по отношение на психичното здраве. Наскоро проведена панелна дискусия в Marsilius Kolleg в Хайделбергския университет разгледа тази тема и се фокусира върху ефектите на ИИ върху самооценката и социалните взаимоотношения. Подробно бяха обсъдени както възможностите, така и предизвикателствата, свързани с цифровите технологии. Особено в контекста на пандемията от COVID-19, която направи достъпа до здравни услуги по-труден за много хора, използването на AI се разглежда като потенциално средство за подобряване на грижите за психичното здраве. Според доклад на econstor.eu През 2021 г. в европейския регион на СЗО имаше над 150 милиона души, живеещи с психични заболявания.

Дискусията за тежестта на дигиталното наблюдение и автоматизираните процеси на вземане на решения беше централна тема на събитието. Експертите, включително Майкъл Герц, Джулия Питърс и Свеня Таубнер, подчертаха различните гледни точки и представиха потенциала на ИИ в диагностиката и лечението на психични заболявания. Примерите за употреба включват ранно разпознаване на симптомите и подпомагане на терапевтичните процеси.

Граници и потенциал на AI

Събитията като част от поредицата „Противоречивият Марсилий“ са насочени специално към широка аудитория, за да се обсъждат социално значими въпроси по интердисциплинарен начин. Една от целите е да покани хората да участват активно в дискусии за въздействието на ИИ върху психичното здраве. Модераторът беше от директорите на Marsilius Kolleg, проф. д-р Friederike Nüssel и проф. д-р Michael Boutros, които поеха и насърчиха диалога между различните научни култури.

Въпреки това, предизвикателствата при използването на AI също бяха обсъдени в ново проучване на СЗО. Това подчертава дефицити в използването на AI в грижите за психичното здраве и изследванията. Проучването подчертава методологични и качествени недостатъци при използването на AI в изследванията на психичните разстройства между 2016 г. и 2021 г., с ясен фокус върху депресивните разстройства и шизофренията. В много случаи използването на AI остава небалансирано и има значителни пропуски в разбирането как AI може да се използва и за изследване на други проблеми с психичното здраве, както се съобщава от who.int споменати.

Друго ключово заключение от проучването на СЗО е, че приложенията на ИИ често са сложни и, ако се използват неправилно, могат да доведат до изкривявания и неточни резултати. Методологични недостатъци като недостатъчно валидиране на данни и липса на оценка на риска са идентифицирани като възпрепятстващи фактори, които биха могли да затруднят практическото прилагане на ИИ. Липсва прозрачно отчитане на AI моделите, което засяга възпроизводимостта и сътрудничеството между изследователите.

Планът за действие на СЗО/Европа за периода 2023-2030 г. признава необходимостта от иновации в прогнозния анализ чрез големи данни и AI. Предвид предизвикателствата и възможностите, които изкуственият интелект предлага в психичното здраве, остава важно да продължим да насърчаваме и задълбочаваме диалога между науката и обществото.