Нов изследователски модел на Алцхаймер: микроглиални клетки във фокуса на изследването

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Изследователи от университета във Фрайбург разкриват как микроглиалните клетки влияят на имунната система при болестта на Алцхаймер. Нови терапевтични подходи в перспектива.

Forschende der Uni Freiburg enthüllen, wie Mikrogliazellen das Immunsystem bei Alzheimer beeinflussen. Neue Therapieansätze in Aussicht.
Изследователи от университета във Фрайбург разкриват как микроглиалните клетки влияят на имунната система при болестта на Алцхаймер. Нови терапевтични подходи в перспектива.

Нов изследователски модел на Алцхаймер: микроглиални клетки във фокуса на изследването

Алцхаймер е сложно заболяване, което не само атакува паметта на засегнатите, но също така има значително въздействие върху имунната система на мозъка. Последните изследвания от Медицинския факултет на университета във Фрайбург показват, че микроглиалните клетки, които са от решаващо значение за имунната реакция в мозъка, реагират на външни стимули само ако са на определено разстояние от типичните протеинови отлагания. Тези открития бяха публикувани на 14 юли 2025 г. в реномираното списаниеНеврология на природатапубликувани. Професор д-р Марко Принц, медицински директор на Института по невропатология към Университетската болница във Фрайбург, подчертава забележително бързия отговор на имунната система към прогресирането на болестта на Алцхаймер.

Проучването изясни, че само микроглиалните клетки, които не са директно прикрепени към отлаганията, могат да реагират на външни влияния като инфекции. Чрез специфично активиране на тези имунни клетки в миши модел, изследователите успяха значително да забавят прогресията на болестта на Алцхаймер. Микроглиалните клетки играят решаваща роля за здравия мозък, но променят функцията си при болестта на Алцхаймер, особено в близост до амилоидните плаки.

Изследвайте иновации и техники

Централен инструмент в това изследване беше новоразработената техника на оцветяване, която позволи на учените да разграничат различните групи клетки и да наблюдават техните реакции по-отблизо. Д-р Катрин Кирдорф, ръководител на работна група в Института за превенция на инфекциите и болнична хигиена, подчертава значението на пространственото разположение на тези имунни клетки за тяхното функциониране в патологията на болестта на Алцхаймер. Тези открития хвърлят нова светлина върху молекулярните причини за загуба на функция в специфични клетъчни групи и разкриват потенциал за бъдещи терапевтични подходи.

Изследването не се ограничава само до животински модели. Допълнителни проучвания подчертават дълбокото влияние на микроглиалните клетки върху патогенезата на Алцхаймер. Изследванията показват, че генетичните рискови фактори в човешките данни играят значителна роля в активирането и пролиферацията на тези имунни клетки. Микроглиалните клетки са не само важни за изясняване на бета-амилоидните пептиди, но също така влияят върху здравето на невроните и реакциите към нараняване.

Перспективи и бъдещи изследвания

В друго проучване, проведено в контекста на Института Херти за клинични изследвания на мозъка, изследователите успяха да разработят уникален човешки модел за изследване на имунните клетки в мозъка. Индуцираните плурипотентни стволови клетки, които имат повишен риск от болестта на Алцхаймер, послужиха като основа за наблюдение на реакциите на микроглиалните клетки към типичните за Алцхаймер отлагания. Първоначалните резултати показват обещаващи подходи за възпроизвеждане на болестотворните процеси. Тези разработки отварят нови перспективи за терапевтични приложения в областта на изследването на Алцхаймер.

Резултатите от тези изчерпателни учебни сесии са значителни. Те не само насърчават разбирането на механизмите на заболяването, но също така подкрепят търсенето на нови биомаркери и терапии, които потенциално биха могли да се използват превантивно в бъдеще. Въпреки това, за да се изясни възможността за прехвърляне на резултатите върху пациенти, са необходими допълнителни изследвания за по-нататъшно изследване на дългосрочните ефекти от тези имунни реакции и техните терапевтични възможности.