Украински учен получава милиони финансиране за репортажи за терор!
Проф. д-р Леся Хороденко получава 220 000 евро финансиране за изследователски проект за докладване на терористи в университета в Манхайм.

Украински учен получава милиони финансиране за репортажи за терор!
Днес, 31 март 2025 г., бежанката украински комуникационен учен проф. д-р Леся Городенко получи допълнително финансиране от почти 220 000 евро за своя важен изследователски проект. Този проект е част от финансирания от DFG проект „Отговорно докладване на тероризма“ в Центъра за европейски социални изследвания в Манхайм (MZES), който се ръководи от 2017 г. от проф. д-р Хартмут Веслер. Хороденко, която избяга от Украйна през юли 2024 г. и преди това е преподавала в Киевския университет, фокусира работата си върху медийното отразяване на тероризма в Русия, Беларус и Украйна.
Централният изследователски въпрос, върху който Хороденко се фокусира, е как медиите в тези страни използват термина „тероризъм“ и какви различни наративи произтичат от него. Особено показателно е, че в Русия украинските войски се представят като „терористични актове“, докато опозиционните руски медии в страни като Латвия или Полша използват термина по по-нюансиран начин. Анализът има за цел да помогне за формулирането на препоръки към журналистите, когато се занимават с терористични атаки.
Цели и методи на изследване
Основната цел на цялостния проект е да се изследва тона, проверките на фактите и използването на изображения и видеоклипове при докладване на атаки. В първата фаза на проекта беше извършен сравнителен анализ на докладването на тероризъм в различни страни и култури. С преминаването към втората фаза, която продължава до 2027 г., фокусът е върху взаимодействието на текстове и изображения и тяхното влияние върху възприемането на медийните потребители.
Провеждат се експерименти, за да се установи дали отговорното докладване води до по-обективно възприемане на темата за тероризма. Развитието на медийното отразяване на тероризма е продължаваща тема, която трябва да се разглежда на фона на големи събития като 11 септември 2001 г., който се счита за повратна точка в глобалното възприемане на тероризма, тъй като публикациите на Федерална фондация за изследване на мира шоу.
Медийно конструиране на тероризма
Произведенията на Волфганг Фринте, Никол Хаусекер и Йенс Йиршицка са в центъра на тези анализи на медийни изследвания, които се занимават с медийното конструиране и индивидуалната интерпретация на тероризма. Тези анализи също обхващат важни времеви периоди и събития, като терористичните атаки през 2002 г. в Кения и събитията след 11 септември.
Чрез количествен и качествен анализ на новинарските репортажи за тероризма в Германия от 2007 г. до 2009 г. беше изследвано и влиянието на медийното представяне върху индивидуалното разбиране на тероризма и поведението на населението, свързано със сигурността. Използвайки три представителни проучвания на населението, трябваше да се определят конструкциите за тероризма в обществото, за да се насърчи мирен световен ред.
Друг пример за анализ на медийното отразяване на тероризма е магистърската теза, озаглавена „Оформяне на тероризма в австрийското медийно отразяване“. Това разследване се занимава с организираната от ИД терористична атака във Виена на 2 ноември 2020 г. и анализира докладите в два различни ежедневника: качествения вестник „der Standard“ и таблоида „die Kronenzeitung“.
Анализът на 209 статии показа, че отразяването в тези медии понякога варира значително. Докато първоначално доминираха реакциите на атаката и представянето на тероризма като заплаха, с течение на времето фокусът се измести към последствията и мерките след атаката.
Като цяло изглежда, че медийното отразяване на тероризма е сложно както по отношение на възприятието, така и на разсъжденията и се влияе от различни фактори. Следователно необходимостта от отговорна и диференцирана практика на докладване остава централна за насърчаване на разбирането на този неотложен социален проблем.