Демокрация в опазването на климата: Заедно срещу кризата!

Демокрация в опазването на климата: Заедно срещу кризата!

На 17 март 2025 г. панелна дискусия на тема „Демокрация и опазване на климата – (как) може да работи това?“ се проведе в енорийския център Св. Георг в Унтербиберг. вместо. Инициативата Climate Neutral 2035 организира събитието, за да изрази неотложността на климатичната криза и ролята на демокрацията в този контекст. Сред участниците бяха професор Хедвиг Рихтер от Университета на Бундесвера в Мюнхен, журналистът Бернд Улрих, членът на щатския парламент от ХСС Керстин Шрайер и д-р Андреас Кислинг от Bayernwerk.

Дискусията се въртеше около съвместимостта на мерките за опазване на климата с демократичните процеси. Както проф. Рихтер, така и Бернд Улрих подчертаха неотложността на действията в климатичната криза и подчертаха често съществуващия конфликт между действането в демокрация и необходимите бързи решения.

Роля на гражданите и технически предизвикателства

В своя принос д-р Kießling подчертава необходимостта от справяне с техническите предизвикателства на различни нива. Той се спря на важните теми около растенията, мрежите и съхранението, които са от съществено значение за успешното опазване на климата. Керстин Шрайер подчерта ролята на гражданите в политическия процес и призова за по-голямо участие на населението в решенията, засягащи опазването на климата.

Консенсусът между участниците в дискусията формулира мнението, че промяната е възможна само заедно на политическо, икономическо и социално ниво. Проф. Рихтер и Бернд Улрих предупредиха за негативните последици от забавянето на опазването на климата, което може допълнително да влоши и без това заплашителното положение.

Политически пейзаж и изменение на климата

Поглед към политическата рамка показва, че темите за климатичната политика и устойчивостта са получавали малко внимание до преди няколко години, особено сред популистките и десни екстремистки партии. Тези групи често отричат ​​предизвиканото от човека изменение на климата и използват несигурността на хората в своя полза. Дебатите за климата и устойчивостта често се злоупотребяват с пропагандни цели.

Популистките разкази обвиняват предполагаемия корумпиран ляво-зелен елит, който пренебрегва националните интереси. Такива движения критикуват международните организации и се опитват да претендират за устойчивост. Докато някои десни екстремистки организации виждат опазването на околната среда като част от тяхната етническа идеология, тази „екология отдясно“ няма необходимата обществена подкрепа, за да има значително въздействие. Въпреки това темата остава закотвена в елементи на десни екстремистки идеологии.

Международната рамка за опазване на климата

Международният контекст на опазването на климата се характеризира с важни споразумения като Протокола от Киото, приет през 1997 г., и Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Последното има за цел да задържи глобалното затопляне доста под 2°C и да положи усилия към 1,5°C. Националният принос за намаляване на емисиите е от решаващо значение тук.

Парижкото споразумение също призовава за финансови цели, за да се помогне на страните да преминат към неутрално по отношение на климата бъдеще. В Европа европейската търговия с емисии регулира около 45% от общите емисии на ЕС, докато Зелената сделка има за цел климатична неутралност до 2050 г. Германия прие закон за защита на климата, който има за цел неутралност на парниковите газове до 2050 г. и намаляване с 65% до 2030 г.

Сложността на предизвикателствата в областта на политиката в областта на климата се изостря от липсата на изпълнение и съответствие с тези цели. Както показа дискусията в Унтербиберг, диалогът между науката, политиката и обществото остава от решаващо значение за бъдещия напредък в борбата срещу изменението на климата. Инициативата Climate Neutral 2035 вече планира допълнителни събития за насърчаване на този диалог.