Пробив в изследването на тумора на Wilms: деца на засегнати родители!

Пробив в изследването на тумора на Wilms: деца на засегнати родители!

Изследователски екип от университета във Вюрцбург постигна значителен напредък в изследването на бъбречните тумори, особено тумора на Wilms. Тази форма на рак на бъбреците засяга предимно деца под петгодишна възраст и е един от най-честите видове рак на тази възраст. Около 100 деца в Германия развиват този тумор всяка година. как uni-wuerzburg.de доклади, учените анализират наследственото предразположение към тумори на Wilms, като използват проби от биобанката за тумори на Wilms, събирани в продължение на три десетилетия, от 1994 до 2022 г.

Общо са изследвани проби от около 1800 засегнати деца. Изследователите са успели да идентифицират 20 фамилни тумора и 109 двустранни тумора. Прави впечатление, че над 90% от случаите са с генетична предразположеност. Тези резултати подкрепят „хипотезата за два удара“, формулирана от Алфред Кнудсен, за да обясни туморогенезата. Идентифицирана е обща мутация в туморен супресорен ген, WT1 гена. Инактивирането на двете WT1 копия, заедно с активирането на растежния фактор IGF2, представлява ключов фактор за образуването на тумор.

Генетични открития и техните последици

Изследването също така показа, че генетични промени в зародишната линия са открити при около 50% от пациентите. Една трета от децата обаче са имали нарушения на геномния импринтинг на гена IGF2, които не са наследствени. Тези епигенетични предразположения често водят до „мозайки“ от нормална и нарушена експресия на IGF2, която може да мутира в бъбречните клетки и да развие тумори. Децата с тази специфична невропатологична констелация имат повишен риск от втори тумори и ранна бъбречна недостатъчност, което допълнително се засилва от генетичните аномалии и в двете поколения братя и сестри. Ето защо изследователите препоръчват молекулярни изследвания на кръвни и туморни проби за идентифициране на високорискови случаи на ранен етап.

Друг важен аспект на изследването е ролята на генетичните промени в лечението и прогнозата на заболяването. Туморите с промени в гена WT1 образуват отделна подгрупа, докато други тумори се характеризират с различни, частично неизвестни мутации. Моделите на генна експресия и метилирането на ДНК са от решаващо значение за диференцирането в генетично дефинирани подгрупи, подпомагащи разработването на индивидуални планове за лечение. Такива стратегии имат за цел да сведат до минимум страничните ефекти, като същевременно гарантират ефективно лечение.

Сътрудничеството в това изследване включва Wellcome Sanger Institute и други институции, включително Cambridge University Hospitals NHS Foundation Trust и Great Ormond Street Hospital. Тези интердисциплинарни усилия имат за цел да разработят подобрена оценка на риска и целеви скрининг за засегнатите деца.

Поглед в бъдещето

Резултатите от проучването показват, че генетичните анализи и по-доброто разбиране на биологията на туморите на Wilms са от голямо значение не само за засегнатите, но и за техните братя и сестри и потомство. В дългосрочен план тези открития биха могли да помогнат за създаването на ефективни програми за скрининг, които позволяват откриването на генетични предразположения на ранен етап. Това може не само да подобри резултатите от лечението, но и да намали риска от вторичен рак.

Оригиналната публикация на изследването се появи в "Genome Medicine" и отразява фундаментална промяна в начина, по който гледаме на генетични заболявания като тумора на Wilms. В крайна сметка подобни проучвания създават основата за избор на по-прецизни и ориентирани към пациента терапевтични подходи в бъдеще. Подкрепата от организации като Little Princess Trust, Wellcome, DFG и BMBF играе решаваща роля в популяризирането на тази важна изследователска работа.