Шобер получава професура на Хайзенберг: Революция в изследванията на Т-клетките!

Шобер получава професура на Хайзенберг: Революция в изследванията на Т-клетките!

На 4 юли 2025 г. проф. д-р Килиан Шобер получи професорската титла Хайзенберг в Университета Фридрих Александър Ерланген-Нюрнберг (FAU). Това е значителна стъпка в неговата кариера, подкрепена от финансиране от над 500 000 евро от Германската изследователска фондация (DFG) за пет години. Шобер ще се съсредоточи особено върху Т клетките, които се считат за ключови играчи в човешката имунна система. Неговата цел е да разбере по-добре биологията на тези клетки и да разработи иновативни медицински приложения, особено във ваксината и терапията на рак.

Т-клетките са основен компонент на адаптивната имунна система, която има способността да се бори със специфични патогени и да разпознава раковите клетки. В човешкото тяло има до сто милиона Т клетки, всяка снабдена с уникални рецептори. Тази адаптивност обаче е и нож с две остриета: в някои случаи Т-клетките могат да предизвикат автоимунни реакции, като атакуват собственото ви тяло. Шобер планира да изследва поведението на тези клетки в човешката тъкан и изучава различни форми на заболявания в своята група в Института по микробиология, включително инфекции, тумори и автоимунни заболявания.

Т-клетъчни терапии и потенциалът на генното инженерство

Терапията с нашите собствени Т клетки става все по-важна през последните десетилетия. Екип от Техническия университет в Мюнхен (TUM) постигна забележителен напредък в това отношение. Нейното изследване с помощта на генетична технология CRISPR-Cas9 доведе до обещаващи подходи. Т-клетките са модифицирани така, че да приличат много на естествените имунни клетки. Подходът към Т-клетъчната терапия включва два метода:

• Der Empfänger erhält T-Zellen von einem Spender.
• Die eigenen T-Zellen des Empfängers werden entnommen, genetisch umprogrammiert und dann im Körper gegen Infektionen oder Tumore eingesetzt.

Въпреки че първият метод показа обещаващи резултати в клинични модели, препрограмирането на собствените Т клетки остава предизвикателство, което е изпълнено с различни проблеми. Проф. Шобер разчита на тези методи в своето изследване и използва подходи, насочени към бъдещето, за оптимизиране на отговорите на Т клетките към ваксинации, например ваксини срещу SARS-CoV-2 и жълта треска.

Сътрудничество и бъдещи перспективи

Друг централен аспект от изследователската работа на Schober е тясното сътрудничество с Computational Health Center в Helmholtz Center в Мюнхен. Там се работи за разработване на антигенна библиотека, чиято цел е да се използва изкуствен интелект за предсказване на мишени за Т-клетъчни рецептори. Този интердисциплинарен подход може значително да допринесе за разработването на ефективни и целеви имунотерапии.

Освен това се провеждат обсервационни проучвания с проби от местни клинични партньори в Университетската болница Ерланген. Те биха могли да доведат до клинични проучвания в бъдеще, което допълнително ще усъвършенства ориентираните към пациентите изследвания в имунотерапията.

Schober е част от програма за млади таланти, която подкрепя изключителни млади учени с перспективата да получат постоянна професорска длъжност след пет години. Тези професори на Хайзенберг представляват скок в иновациите в академичното преподаване и изследвания, които биха могли да бъдат от голямо значение в областта на Т-клетъчната имунология и извън нея. В този контекст неотдавнашната публикация за генното инженерство и усъвършенстваните системи за редактиране на гени, която се появи в списанието *Molecular Therapy – Nucleic Acids*, също е от значение. Статията подчертава най-новите разработки в тази изследователска област и техните потенциални приложения за подобряване на терапиите с Т клетки PubMed съобщава, че....

Продължаващите изследвания и разработки в областта на Т-клетките не само обещават значителен напредък в имунотерапията, но също така биха могли фундаментално да променят разбирането за човешката имунна система. Предвид предизвикателствата и възможностите, представени от генетичната модификация на имунните клетки, следващите няколко години са от решаващо значение за бъдещето на медицинските изследвания.