Бъдещето на Европа: Дипломация и отбрана във фокуса на симпозиума

Бъдещето на Европа: Дипломация и отбрана във фокуса на симпозиума

На 23 май 2025 г. се проведе симпозиум, организиран от д-р Фриц Аудеберт, председател на Нойбургската дискусионна група, интензивна дискусия за настоящия световен ред. На това събитие, което се проведе в университета в Пасау, д-р Одеберт и проф. д-р Ян Х. Шуман, вицепрезидент на университета, водеха диалога за централната роля на силата, дипломацията и отбранителната способност в съвременната глобална структура.

Пенсионираният швейцарски дипломат Ив Росие изнесе встъпителната лекция и обсъди значението на Швейцария в Европа и бъдещето на Европейския съюз. Росие изрази надежда, че ЕС може да поеме лидерска роля между суперсилите САЩ и Китай. Тази оценка отразява как светът се е развил след края на Студената война, когато САЩ временно бяха единствената суперсила, към многополюсна структура, в която Китай и Русия също играят решаваща роля.

Ролята на дипломацията и влиянието на автократичните правителства

Важна част от симпозиума бяха дискусионните панели, които осветляваха различни аспекти на актуалната световна политика. Особено първата панелна дискусия, модерирана от проф. д-р Майкъл Грим, се фокусира върху ролята на AI компаниите и тяхното влияние върху икономическото развитие и развитието, свързано със сигурността. Участващите експерти, включително Бено Блумозер от Siemens AG и д-р Флориан Брумер от Amazon Web Services, обсъдиха предстоящите предизвикателства и възможности.

Друга централна тема беше дипломацията във време на разрастващи се автокрации. Воден от Таня Зелмайр, вторият кръг от дискусии събра експерти като Волфганг Айгнер от UNODC и Флориан Лауди от Федералното външно министерство. Консенсусът на този кръг беше, че въпреки различните гледни точки, диалогът и стремежът към дипломация трябва да продължат.

Отбранителната способност е на фокус

В третата панелна дискусия, водена от проф. д-р с ръководител Клаус Бекман, на дневен ред беше отбранителната способност на Германия. В този контекст експерти като д-р Анке Аленхьофер от Хелсинг и Изабел Шмит-Фалкенберг от Федералното министерство на вътрешните работи описват промените в мисленето на германското население, които са необходими за защита на ценностите.

Симпозиумът завърши с празнична вечеря, на която лекторът Дейке Поцел от Федералното външно министерство описа настоящата световна ситуация като „несигурна, опасна, напрегната“ и „конфликтна“. Тя подчерта най-високите военни разходи след Студената война и необходимостта от ангажираност към мира на обществено ниво. Поцел се позова на продължаващите дипломатически предизвикателства като помощта за Украйна и възстановяването на Ирак.

Събитието, водено от Катрина Джордан, ръководител на комуникациите и маркетинга в университета в Пасау, не само предложи по-задълбочени вниквания в сложността на международните отношения, но и музикален съпровод от Сандро Рой и Янко Лауенбергер.

Като цяло е ясно, че дискусията за глобалния ред и междудържавните отношения се формира от различни фактори. Историческите мирогледи, често базирани на власт и суверенитет, се сблъскват с предизвикателствата на съвременните структури и като влиянието на технологиите и търговските отношения в динамична международна среда. Следователно симпозиумът в Пасау беше важен принос към размисъла върху бъдещата форма на световния ред.