Демокрацията под натиск: невярната информация застрашава сближаването!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Свободният университет в Берлин представя проучване за поведението на избирателите и възприятията на медиите преди федералните избори през 2025 г.

Die Freie Universität Berlin präsentiert eine Studie zu Wählerverhalten und Medienwahrnehmungen vor der Bundestagswahl 2025.
Свободният университет в Берлин представя проучване за поведението на избирателите и възприятията на медиите преди федералните избори през 2025 г.

Демокрацията под натиск: невярната информация застрашава сближаването!

Политическите настроения в Германия са изправени пред дълбоки промени. Текущо проучване на Свободния университет в Берлин, озаглавено „Поляризацията въпреки стабилността. Гласоподавателите в Германия и тяхното виждане за демокрацията, медиите, проблемите и партиите в светлината на проучванията на CNEP 2017, 2021, 2024“, анализира развитието преди федералните избори през 2025 г. Проучването се основава на обширни проучвания сред населението за изборите през 2017 г., 2021 г. и европейските избори през 2024 г. и показва сериозни промени, особено в медийния контекст. Проф. д-р Торстен Фаас, който ръководи изследването, подчертава, че промяната в партийния и медийния пейзаж води до промяна на възприятията и поляризация. Докато общата икономическа ситуация все повече се възприема като негативна, хората оценяват индивидуалната си икономическа ситуация като стабилна и положителна като цяло. Тези резултати са в съответствие с наблюдението, че привържениците на AfD възприемат скептично отношение към функционалността на демокрацията и че има ясни разлики във възприятията, особено сред младите хора с ниско ниво на образование.

Подкрепата на медиите е особено важна в този контекст. TikTok, платформа, която беше до голяма степен непозната през 2017 г., сега е нараснала във влияние. В същото време Алиансът Sahra Wagenknecht (BSW) беше основан през януари 2024 г., което илюстрира драматичните промени в партийната система и подчертава необходимостта от справяне с тези нови обстоятелства. Проучването показва, че фундаментални аспекти на либералната демокрация като свободните избори и медиите се радват на силна подкрепа, докато специфичните възприятия и възгледи са силно поляризирани. Окончателният доклад от изследването е достъпен онлайн и предоставя по-задълбочена представа за методите и заключенията.

Дезинформацията и нейните опасности

Друг анализ на фондация Бертелсман установява, че 84 процента от хората в Германия възприемат умишлено разпространяваната невярна информация в интернет като сериозен проблем. Над 81 процента от анкетираните виждат дезинформацията като сериозна заплаха за демокрацията и социалното сближаване. Тези факти подчертават тревогата, изразена от Даниела Шварцер, член на борда на фондацията, която подчертава, че опасностите от невярна информация не само застрашават изборния процес, но и значително подкопават доверието в политиката, партиите и медиите. Над 54 процента от анкетираните смятат, че се обръща твърде малко внимание на проблема с дезинформацията.

Освен това повече от 90 процента вярват, че разпространителите на дезинформация искат конкретно да повлияят на мненията на хората. Тесните връзки между дезинформацията и спорни въпроси като имиграция, здравеопазване, война и изменение на климата показват предизвикателствата, пред които е изправено обществото. Предвид тези обстоятелства е от съществено значение да се разработят стратегии за борба с фалшивите новини и подобряване на медийната грамотност.

Ролята на социалните медии

Социалните медии, които станаха популярни в началото на хилядолетието, играят амбивалентна роля в този динамичен пейзаж. Според Федералната агенция за гражданско образование социалните медии позволяват на хората да се свързват и улесняват споделянето на информация, но също така могат да допринесат за фрагментирането на обществото. Критиците предупреждават, че политическото участие чрез социалните медии често няма желаното влияние върху обществото и че фрагментираният информационен пейзаж застрашава сплотеността.

Влиянието на социалните медии е значително. В кампанията за федерални избори през 2021 г. 50 процента от гласувалите за първи път казаха, че са получили информация главно чрез социалните медии. В същото време изглежда, че достъпът до информация чрез социалните медии не винаги води до повишено политическо образование. Това води до сложно взаимодействие между използването на медиите, политическите знания и индивидуалните нагласи. Предизвикателствата се крият в идентифицирането на това как социалните медии оформят възприемането на проблемите и какви мерки са необходими за насърчаване на информирана и ангажирана общественост. Това балансиране между възможности и рискове става все по-актуално в контекста на днешните политически дебати.