Хоргос получава известна стипендия за устойчива търговска политика

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Проф. д-р Даниел Хоргос от UNI Business Berlin получава CRoSS Fellowship за изключителни изследвания в областта на търговията и устойчивото развитие.

Prof. Dr. Daniel Horgos von der UNI Business Berlin erhält CRoSS Fellowship für herausragende Forschung zu Handel und nachhaltiger Entwicklung.
Проф. д-р Даниел Хоргос от UNI Business Berlin получава CRoSS Fellowship за изключителни изследвания в областта на търговията и устойчивото развитие.

Хоргос получава известна стипендия за устойчива търговска политика

На 10 март 2025 г. проф. д-р Даниел Хоргос от BSP Business & Law School награди CRoSS Fellowship на Stifterverband. Хоргос, който е професор по икономика, впечатли журито с изследователския си проект „Международна търговска политика и устойчиво развитие“. Бяха получени общо над 80 предложения от преподаватели и млади учени, но само няколко успяха да надделеят.

С тази стипендия Stifterverband ежегодно отличава изключителни изследователски проекти, които допринасят за политически и социални дискусии. Особено важно е да се насърчава съобщаването на резултатите от изследванията на експерти от политиката, бизнеса и обществото. Следователно работата на Хоргос ще привлече вниманието не само в научните среди, но и сред хората, които вземат решения, заинтересовани от прилагането на устойчиво развитие.

Изследвания на търговска политика и устойчиво развитие

Изследователският проект на Хоргос анализира влиянието на международната търговска политика върху постигането на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Фокусът е върху преференциални и регионални търговски споразумения, които могат да насърчат устойчивото развитие чрез целеви дизайн на договори и странични ефекти. Тези подходи са особено подходящи във време, когато търговията често се обсъжда като средство за подобряване на глобалния просперитет.

Проучването също така задава въпроса до каква степен международната търговска политика, особено чрез така наречените търговски клубове, може да допринесе за постигането на тези цели. В икономиката свободната търговия се разглежда като полезна за общото благосъстояние, но много страни са в капана на протекционизма. Групи по интереси като работодатели и синдикати влияят на правителствата да налагат протекционистични мерки, което прави световната търговия много по-трудна. Това е известно като дилемата на търговския затворник, при която държавите често се опитват да получат предимства чрез собствените си протекционистични мерки.

Протекционизмът и ролята на СТО

Световната търговска организация (СТО), основана през 1995 г., има за цел да намали протекционистичните мерки и да предотврати неравностойното третиране между държавите. Според bpb Въпреки това СТО е изправена пред предизвикателства, тъй като регионалните споразумения за свободна търговия стават все по-важни и могат да насърчават дискриминационни търговски практики. Упадъкът на либералните търговски политики, особено след Първата световна война и чрез Закона Смут-Хоули от 1930 г., изостри проблема.

В СТО членуват 164 държави, като най-новият член е Афганистан. Принципите на недискриминация, реципрочност и прозрачност са централни елементи, които трябва да регулират международната търговия. Въпреки това, много страни често не са в състояние да осигурят ресурсите за активно участие в процесите на преговори и разрешаване на спорове, което може да постави по-бедните страни в неизгодно положение.

В контекста на международната търговска политика страничните ефекти са очевидни и чрез разпоредби като споразуменията за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и 79 държави от АКТБ, които отварят пазари за европейски продукти, но в същото време са от решаващо значение за поминъка на дребните фермери в развиващите се страни. Тези споразумения представляват тънка линия за навигиране между справедливите търговски практики и протекционизма.

Факултетът по бизнес и право на БСП поздравява Даниел Хоргос за тази важна награда и му желае много успехи в продължаването на изследователския проект и публикуването на резултатите. Такива проекти не само насърчават науката, но също така допринасят за спешно необходимата политическа и социална дискусия, за да се даде възможност за устойчиво икономическо развитие.