Революционната технология за 3D печат извежда пътуването в космоса на ново ниво!

Революционната технология за 3D печат извежда пътуването в космоса на ново ниво!

На 11 март 2025 г. в 10:15 ч. централноевропейско време ракета-сонда изстреля успешно от космическия център Esrange в Швеция. Това изстрелване беше част от европейската програма REXUS (Ракетни експерименти за университетски студенти), която се подкрепя от Германския аерокосмически център (DLR) и Шведската космическа агенция SNSA. В този проект Техническият университет в Берлин (TU Berlin) тества нови, 3D отпечатани резервоари за гориво за бъдещи космически приложения.

Екипът “BEARS e.V.” (Berlin Experimental Astronautics Research Student Team) успешно кандидатстваха за REXUS със своя експеримент и се подготвиха за тестове и инсталиране на експеримента седмица преди старта в Кируна. Петима ученици бяха на място, а още трима пътуваха за същинския старт. Присъстваха общо осем екипа, които извършиха различни експерименти с две ракети-сонди по време на мисията.

Експериментални подходи в безтегловност

Фокусът на TU Berlin беше върху поведението на горивото в безтегловност, особено върху 3D отпечатаните резервоари за гориво. Изследователите успяха да извършат своите тестове по време на две минути безтегловност. Шест различни дизайна за така наречените „Устройства за управление на горивото“ (PMD) бяха тествани при условия на безтегловност. Тези нови дизайни могат да бъдат произведени само с помощта на адитивни производствени процеси, т.е. 3D печат.

Експериментът, наречен "WOBBLE2" (Weightless Observation of Fluid Behavior with Berlin Liquid Guidance Experiment), наблюдава резервоарите, пълни с флуоресцентна вода. Шест камери предоставиха ценни данни за поведението на горивото, което в безтегловност се различава от обичайното поведение при нормални условия и представлява значителни предизвикателства за контрола на ориентацията на космически кораб.

Ролята на 3D принтирането в космическите пътувания

Използването на технологията за 3D печат в космическите пътувания е тенденция. Тази технология става все по-важна за производството на прототипи и компоненти, не само за ракети носители и транспортни средства, но и за сателити и космически станции. Настоящите изследвания използват 3D отпечатани части, предимно от материали като алуминий и титан, за разработване на по-леки и по-рентабилни решения.

НАСА вижда голям потенциал в адитивното производство и преследва проекти, които също включват приложения на Марс и в минни дейности на астероиди. Фокусът е не само върху приложението на място, но и върху възможността за създаване на сложни компоненти директно на място с помощта на 3D принтери. Бъдещите разработки биха могли значително да донесат ползи за цялата космическа индустрия.

Проектът на TU Berlin получи подкрепа от Дружеството на приятелите на TU Berlin, както и от други компании като APWORKS GmbH, която подкрепи металния печат, и Sensirion AG, която помогна със закупуването на сензори и пътните разходи. Този пример илюстрира интердисциплинарния подход и сътрудничеството за стимулиране на космическите иновации.