Учените разкриват тайната на бактериалния бич – крайъгълен камък за микробиологията!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Международен екип, ръководен от HU Berlin, декодира структурата на бактериалния флагелум и отваря нови възможности за изследване.

Ein internationales Team unter Leitung der HU Berlin entschlüsselt die Struktur des bakteriellen Flagellums und eröffnet neue Forschungsmöglichkeiten.
Международен екип, ръководен от HU Berlin, декодира структурата на бактериалния флагелум и отваря нови възможности за изследване.

Учените разкриват тайната на бактериалния бич – крайъгълен камък за микробиологията!

Международен изследователски екип, ръководен от Хумболтовия университет в Берлин, постигна значителен напредък в разбирането на микробната подвижност. На 9 юли 2025 г. учените публикуваха резултатите си в научното списаниеПриродна микробиологияи по този начин хвърли светлина върху структурата на бактериалния флагелум, пъзел, който озадачава микробиологията от 50-те години на миналия век. Дешифрирането на структурата на тази сложна макромолекулна машина може да има широкообхватни последици за разработването на нови антимикробни стратегии и синтетични наномашини, като напр. hu-berlin.de докладвани.

Бактериалният камшик, който се състои от базално тяло, кука и дълга извънклетъчна нишка, позволява на микроорганизми като Salmonella enterica и Campylobacter jejuni да се движат по целеви начин. Изследователите също така изясниха структурата и вмъкването на флагелиновите молекули в нишката. Използвана е криоелектронна микроскопия за изобразяване на камшичетата на Salmonella с близка до атомната резолюция.

Революционизираща микробиология

Централна точка на откритието е визуализацията на флагела в активно и правилно сгънато състояние. Роза Айненкел, водещ автор на статията, описва механизма за включване на нови молекули флагелини като „молекулярен балет“, в който капачката на нишката се върти и се настройва, за да вмъкне правилно молекулите. В допълнение, връзката между куката и нишката действа като буфер за механично напрежение, което силно влияе върху техниката на бактериално движение.

Значението на тези открития не е очевидно само в микробиологията. Изследователите използват подобни принципи, за да разберат биологичните наномашини, които изпълняват различни основни задачи в клетките. Например рибозомите, като протеинови комплекси, регулират сглобяването на протеини от техните градивни елементи, докато хлоропластите в растителните клетки преобразуват слънчевата енергия в химическа енергия, която задвижва всички жизнени процеси, като напр. simplescience.ch обясни.

Бъдещи перспективи

Разбирането как работят биологичните системи е от решаващо значение за медицината и фармакологията. Тук има потенциал за разработване на нови антибиотици и лекарства. В този контекст изследователи от университета в Осака също са провели проучвания върху сглобяването на апарата за експортна врата в Salmonella, за да разберат как бактериите заразяват еукариотните клетки и да идентифицират нови лекарствени цели, според това scienceaq.com.

Бактериалният флагел се счита за една от най-старите наномашини в биологията и играе ключова роля в движението на бактериите. Функционално подобните структури на устройствата за инжектиране на бактерии отварят нови перспективи в медицинските изследвания, тъй като научните познания за тези структури могат да представляват обещаващи цели за разработването на нови лекарства.