Деградация на почвата: Глобална криза застрашава продоволствената ни сигурност!

Деградация на почвата: Глобална криза застрашава продоволствената ни сигурност!

На 19 юни 2025 г. вторият ден от полевия курс в Намибия започна с вълнуваща сутрин, водена от д-р Стефан Лиер. Неговият доклад на тема „Разбиране на социално-екологичните системи (SES)“ подчерта важността на повратните точки в опустиняването. Д-р Лиер обясни как дори малки екологични или социални промени могат да имат сериозно въздействие върху екосистемите. Тези констатации са особено важни за дългосрочно устойчиво управление на земята.

Като част от групово упражнение, участниците бяха насърчени да идентифицират различни фактори, влияещи върху пасищните системи. Фокусът беше върху прекомерната паша, финансовия натиск, сътрудничеството между заинтересованите страни и навлизането в храсти и растителната покривка. Целта беше да се разработят вериги за обратна връзка и стратегии за управление, за да се избегнат или конкретно да се задействат повратни точки. Сложността и взаимосвързаността на екологичните и социалните процеси в управлението на пасищата бяха впечатляващо подчертани.

Съсредоточете се върху биоразнообразието и здравето на почвата

След обяд д-р Клара Несонгано проведе сесия за оценка на биоразнообразието. Тя обсъди концепцията за биоразнообразието, както и различните методи за оценка и тяхната роля в променящия се климат. Д-р Марк Билтън разшири дискусията с информация относно дизайна на изследването, подчертавайки важността на ясно дефинираните изследователски въпроси. „Не се опитвайте да отговаряте на всичко – отговорете добре на добър въпрос“, беше основното му послание.

Докторантът Лиза-Марисия Шварц представи подходящи индикатори за оценка на състоянието на деградация на тревата, включително аспекти като загуба на почва, почвено покритие и продуктивност. Тези показатели са от решаващо значение за ефективните управленски мерки. Катрин Цимер изнесе поредната лекция за оценка на деградационния статус на почвения слой и ролята на почвата в екосистемите. Особен акцент беше поставен върху значението на запасите от органичен въглерод в почвите като ключов индикатор за тяхното здраве.

В по-широк контекст Европейската комисия разглежда проблема с деградацията на земята в своя нов Световен атлас на опустиняването. Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, посочи, че през последните 20 години селскостопанското производство и в същото време напояваните площи са се увеличили значително, което е повлияло значително на качеството на почвата. Атласът предоставя на лицата, вземащи решения, релевантна представа за причините за деградацията на земята и възможните решения.

Според Атласа над 75% от земната площ е деградирала и повече от 90% от почвите могат да бъдат деградирали до 2050 г. Тези развития имат широкообхватни социални и икономически последици; Площ, еквивалентна на 67 пъти Белгия, се деградира всяка година. Африка и Азия са особено засегнати от това. Икономическите загуби, дължащи се на деградация на земята, натоварват световната икономика с около 10% от годишното икономическо производство. Това от своя страна насърчава продоволствената несигурност, изменението на климата и миграцията.

Необходимост от действие и местни решения

Предизвикателствата са огромни. Между 1970 г. и 2012 г. броят на сладководните видове е намалял с впечатляващите 81%. Експерти изчисляват, че световните добиви могат да намалеят с почти 10% до 2050 г., като страни като Индия, Китай и страните в Субсахарска Африка ще бъдат особено засегнати. Растителната продукция там дори може да бъде намалена наполовина. Влошаването на качеството на почвата поради прекомерната употреба на торове в Азия и липсата на прилагане на торове в Африка е друг пример за тази динамика.

За да се противодейства на негативното развитие, е важно да се намерят местни решения. Атласът препоръчва комбинация от увеличаване на добивите, растително хранене и намаляване на загубите на храна като възможни мерки за ограничаване на деградацията на земята и защита на биологичното разнообразие. Развитието в тази област е от съществено значение за справяне с предизвикателствата на разширяването на селското стопанство и изменението на климата.

За повече информация можете да прочетете доклада от Потсдамски университет, докладът за опустиняването от Европейска комисия и на Почвен атлас виж.