Революционен кръвен тест: ранно откриване на инсулинова резистентност в мозъка!

Революционен кръвен тест: ранно откриване на инсулинова резистентност в мозъка!

Изследователи от Германския център за изследване на диабета (DZD) постигнаха революционен напредък в идентифицирането на инсулиновата резистентност в мозъка. Тези скорошни открития, публикувани в сп Научна транслационна медицина, сочат към нови епигенетични маркери, които могат да бъдат открити чрез прост кръвен тест. Този иновативен подход може да революционизира ранното откриване не само на диабет тип 2, но и на болестта на Алцхаймер.

Инсулиновата резистентност е състояние, което не се свързва само с диабет тип 2, но може да възникне и при диабет тип 1. При диабет тип 1 пациентите често се нуждаят от по-високи дози инсулин, за да контролират кръвната захар, което може да доведе до повишени концентрации на глюкоза в кръвта. Прогнозите показват, че един на всеки десет души с диабет тип 1 е засегнат от инсулинова резистентност, известна още като двоен диабет.

Нови епигенетични маркери

Проучването идентифицира зашеметяващите 540 CpG места, характеризиращи се с променени модели на метилиране, които могат да помогнат за разграничаване на хора с и без инсулинова резистентност в мозъка. Високата точност на резултатите, която варира между 83 и 94 процента, е потвърдена от две независими кохорти с 33 и 24 участници. В допълнение, имаше корелация между метилирането на кръвта и мозъка за 98 от идентифицираните CpG места.

Гените, разположени в тези CpG места, играят ключова роля в развитието на невроните, образуването на синапси и сигналната трансдукция. Тези епигенетични маркери могат да служат като ценен инструмент за скрининг за ранно идентифициране на пациенти в риск. Целта на изследователската група е стандартизиран тестов панел, състоящ се от тези 540 маркера.

Лесен кръвен тест за ранно откриване

Способността за откриване на инсулинова резистентност в мозъка с прост кръвен тест би била значителен напредък. Досега откриването отнемаше време и струваше много, тъй като не съществуваха надеждни биомаркери. Придобитите знания биха могли да помогнат за разработването на целенасочени стратегии за лечение и да започнат превантивни мерки, които могат да намалят честотата на диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер.

Въпреки това остава неясно дали тези епигенетични сигнатури могат да се използват и за ранно откриване на невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер. Бъдещи проучвания трябва да изяснят този въпрос. Изследователският екип вече има планове да усъвършенства откритието и да го направи достъпно за клинична употреба.

Инсулинът играе централна роля в метаболизма и има важни ефекти върху когнитивните функции, регулирането на апетита и енергийния баланс. Следователно по-високите нива на инсулинова резистентност могат да имат сериозни последици за здравето, включително затлъстяване и болестта на Алцхаймер, което подчертава значението на това изследване не само на индивидуално, но и на обществено ниво.

В обобщение, откритията на DZD представляват обещаваща стъпка към по-добро ранно откриване и лечение на заболявания, свързани с инсулин. Дългообхватното въздействие върху възможностите за здравеопазване и лечение може да бъде значително и трябва да се наблюдава внимателно през следващите години. За хората с диабет, независимо дали е тип 1 или тип 2, това представлява надежда за подобрено качество на живот и здравеопазване.