Бъдещето на Donaumoos: Борба за екология и земеделие!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Разберете как Лайпцигският университет документира историческото развитие на Donaumoos и хвърля светлина върху текущите стратегии за ренатурация.

Erfahren Sie, wie die Universität Leipzig die historische Entwicklung des Donaumooses dokumentiert und aktuelle Renaturierungsstrategien beleuchtet.
Разберете как Лайпцигският университет документира историческото развитие на Donaumoos и хвърля светлина върху текущите стратегии за ренатурация.

Бъдещето на Donaumoos: Борба за екология и земеделие!

Баварският Donaumoos, някога най-голямото тресавище в Южна Германия, е в центъра на интензивни усилия за ренатурация. Според констатациите на интердисциплинарно проучване на университета в Лайпциг, публикувано в "E&G Quaternary Science Journal", изглежда, че отводняването на блатото от края на 18-ти век сериозно е увредило естествения му характер. Историческите карти документират обширните интервенции в продължение на повече от 237 години и подчертават сложните промени, през които е претърпял районът.

Проучването идентифицира две основни фази на реконструкция между годините 1788 до 1794 и от 1907 до 1959 г. Блатата е отворена за земеделска употреба чрез сложна мрежа от канавки и канали, докато течението на Дунав също е изправено. Въпреки многобройните препоръки за ренатурация от 80-те години на миналия век напредъкът във възстановяването на тресавището остава елементарен. Структурни, исторически социално-икономически условия също биха могли да възпрепятстват процеса, тъй като конвенционалното земеделско използване продължава да изисква интензивно отводняване.

Исторически намеси и техните последствия

Проучването показва, че общата дължина на дренажните канавки е останала почти постоянна след интервенциите. Този постоянен дренаж не само застрашава екологичната функция на тресавището като склад за въглерод, но също така води до по-нататъшно слягане на торфа. Историческата реконструкция на дренажната мрежа предлага и нови перспективи за опазване на археологически паметници, тъй като по-старите почвени хоризонти и торфът могат да съдържат неразпознати археологически слоеве. Тези находки доказват, че дунавският мъх е бил използван за лов още през мезолита и за топене на желязо от желязната епоха.

Настоящите усилия за ренатурация също се фокусират върху конкретни модели за подобряване на водните условия в Donaumoos. Моделен експеримент е одобрен в Обермаксфелд с цел преграждане на канавка за изследване на екологичните ефекти. Този експеримент, зависим от моделирането на подпочвените води на Службата за управление на водите в Инголщад, има за цел да подобри нивото на подземните води и характера на влажните ливади, което е важно както за биоразнообразието, така и за селското стопанство. Предизвикателствата, породени от различните условия на тресавището и параметрите на почвата, не трябва да се подценяват.

Стратегии за повишаване ефективността на възстановяването на торфищата

Значението на блатата за опазване на климата е безспорно. В Бавария обаче обновяването напредва бавно, както показва програмата за опазване на климата на баварското правителство. Той се фокусира върху естественото съхранение на CO2 и възстановяването на биоразнообразието в тези важни екосистеми. Идеално за успешна ренатурация е нивото на водата от 0 до 10 см под горния ръб на земята, за да се възвърнат функциите на мочурищата.

Обещаваща стратегия за ренатурация е т. нар. paludiculture, при която се отглеждат растения, устойчиви на влага. Те включват котела, тръстика и мъх сфагнум. Тези практики не само допринасят за растежа на торфа, но също така позволяват щадящо климата селскостопанско използване. Пашата с водни биволи също се счита за устойчива, тъй като те могат да използват блатата, като същевременно поддържат местообитания за застрашени видове като чучулигата.

Текущата изследователска работа и тестовете на модели показват ясна тенденция към алтернативни концепции за използване, които съчетават селското стопанство и опазването на климата. Обогатяването на тресавищата и адаптирането на традиционните методи на култивиране към специалните нужди на влажните почви може да играе централна роля в бъдещото развитие на дунавския мъх. Интердисциплинарното сътрудничество, включено в тези инициативи, показва необходимостта от обединяване на различни дисциплини за запазване на тази уникална екосистема.

Като цяло може да се надяваме, че предизвикателствата на ренатурацията ще бъдат посрещнати с мъдрост и техническо ноу-хау, за да се намерят устойчиви решения за баварските Donaumoos.