Десният популизъм във възход: защо центърът се клати

Десният популизъм във възход: защо центърът се клати

На 9 март 2025 г. политическият пейзаж в Германия и Европа се промени още повече. Ново проучване от университета в Манхайм хвърля светлина върху развитието от края на 70-те години на миналия век. Това показва, че опитът на центристките политици да се доближат до десните популистки позиции често не носи очакваните печалби на гласоподавателите. Вместо това гласоподавателите са склонни да останат лоялни към „оригиналите“ като AfD. Възприемайки дясна популистка реторика, консервативните партии рискуват да загубят гласоподаватели в полза на AfD, което е тревожна тенденция.

По-специално, дългогодишната дискусия за миграцията накара политици като Олаф Шолц и Фридрих Мерц да се насочат повече към десни позиции. Мерц вярваше, че може да си върне гласоподавателите от AfD, но тактиката му се провали, което постави него и части от ХДС под натиск. Ангела Меркел изрази опасения, че дългосрочната стратегия на Мерц е неустойчива.

Десният популизъм в европейския контекст

Тенденцията към нормализиране на десните популистки партии от 80-те години на миналия век не е само германски феномен. Подобно развитие може да се наблюдава и в други европейски страни. В Австрия FPÖ под ръководството на Herbert Kickl спечели 28,85% от гласовете на изборите за Национален съвет през 2024 г. и сега е най-силната сила. В Германия също AfD постигна до 30% от гласовете на местните и националните избори през 2014 г., особено във федералните провинции Саксония и Тюрингия. Прогнозите показват, че потенциално може да достигне 20% на федералните избори през 2025 г.

Тези развития са в съответствие с по-широк анализ в Европа, където десните партии са придобили влияние в много страни. Италианският премиер Джорджия Мелони и нейният консервативен алианс имат мощно присъствие на политическата арена, докато Марин льо Пен продължава да доминира дискусията за миграцията във Франция. Възходът на десните популистки партии често се характеризира с антидемократични и расистки негодувания и използва кризисни ситуации като корона пандемията и войната в Украйна.

Социално въздействие и съпротива

Фондация Ханс Бьоклер посочва, че антидемократичните нагласи се срещат не само в периферията на обществото, но са широко разпространени и в центъра. Недоволството от социалните условия, изострено от кризата с Корона, играе решаваща роля за податливостта към десни популистки идеологии. 61% от избирателите на AfD са съгласни с конспиративните митове за пандемията и показват паралели с подобни тенденции в контекста на войната в Украйна.

Активното гражданско общество обаче има потенциал да противодейства на дясната тенденция. След гласуването стотици хиляди излязоха на улиците, за да протестират срещу правата за нормализиране. Силният ангажимент от страна на профсъюзите също може да бъде полезен за намаляване на антидемократичните нагласи в обществото.

В обобщение може да се каже, че нормализирането на десния популизъм в Германия и Европа разкрива по-дълбоки социални изкривявания. Политическите институции са изправени пред предизвикателството да си върнат доверието на населението, като в същото време дискурсът за миграцията, социалното неравенство и кризата на демократичните ценности е по-актуален от всякога. Повече от всякога е важно да се разберат причините за възхода на десните популистки партии и да се разработят ефективни контрастратегии.

Leuphana съобщава, че... | Фондация Бьоклер анализира антидемократичните нагласи... | Deutschlandfunk следи международните тенденции...