Нов проект на ЕС TRACE-PD: Революционно изследване на ранната диагностика на Паркинсон

Нов проект на ЕС TRACE-PD: Революционно изследване на ранната диагностика на Паркинсон

Нов европейски проект, наречен TRACE-PD, ще стартира на 1 юни 2025 г. Основната цел на този съвместен проект е да подобри разбирането за болестта на Паркинсон в ранните й стадии, преди да се появят първите симптоми. Координацията се осъществява от Philipps University of Marburg под ръководството на проф. д-р David Pedrosa. Тази инициатива, която има общ бюджет от около 1,3 милиона евро, се финансира от Съвместната програма за научни изследвания на ЕС – Изследване на невродегенеративни заболявания (JPND). Марбургската част от този проект получава национално финансиране от Федералното министерство на образованието и научните изследвания (BMBF) в размер на 266 000 евро.

TRACE-PD изследва централните механизми на прогресиране на заболяването и има за цел да идентифицира нови биомаркери. Особено внимание се обръща на устойчивостта и компенсаторните механизми на мозъка. За целта се анализират многоцентрови набори от данни от пациенти в ранната фаза на заболяването. Тези анализи включват съвременни методи като EEG, MEG, PET, SPECT и MRI. Съществува и международно сътрудничество, което също включва проучвания в Karolinska Institutet в Стокхолм, за изследване на ефекта на компенсаторните процеси в терапиите за заместване на допамин.

Фази на болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон е най-честата форма на синдрома на Паркинсон в Германия. Курсът обикновено се разделя на две фази: продромален стадий и клинична фаза. В продромалния стадий, който може да продължи няколко години, почти няма двигателни симптоми. Въпреки това, депресивни настроения, запек, загуба на обоняние и нарушения на REM съня са често срещани странични ефекти. В клиничната фаза обаче двигателните симптоми се проявяват и се влошават с времето. Въпреки че те могат лесно да бъдат лекувани с лекарства в началото, ефективността все повече намалява.

Протичането на болестта на Паркинсон се разделя на пет етапа:

• Stadium 1: Symptome wie Zittern auf einer Körperseite, kaum Einfluss auf den Alltag.
• Stadium 2: Verstärkung der Symptome, Bewegungseinschränkungen auf beiden Seiten, Schwierigkeiten beim Erledigen alltäglicher Aufgaben.
• Stadium 3: Deutliche Bewegungsverlangsamung, erhöhtes Sturzrisiko, Einschränkungen im Alltag.
• Stadium 4: Voll ausgeprägte Symptome, schwere Beeinträchtigungen, eingeschränkte Selbstständigkeit.
• Stadium 5: Fortgeschrittene Symptome, erhebliche Beinschmerzen und Steifheit, häufige Betreuung notwendig.

Необходимостта от биомаркери

Едно от основните предизвикателства в изследванията на болестта на Паркинсон е разработването на терапии, които могат да имат трайно въздействие върху хода на заболяването. В момента лечението е предимно симптоматично. Идентифицирането на биомаркери е от решаващо значение. Тези измерими биологични индикатори биха могли да направят възможно ранното откриване на болестния процес и по този начин да ускорят развитието на модифициращи заболяването терапии.

Значителен напредък беше постигнат с откриването на неправилно нагънат алфа-синуклеин в цереброспиналната течност или кръв. Този подход, базиран на биомаркери, може да позволи ранна диагностика, потенциално до десет години преди появата на двигателни симптоми. Нов тест за амплификация на семена (SAA) осигурява 97% точност за откриване на алфа-синуклеин, което представлява пробив в диагностичната технология.

Изследването има за цел да даде възможност за преход от симптоматични към превантивно-персонализирани терапевтични подходи до 2040 г. Професор Брит Моленхауер подчертава, че реалистичен напредък в изследванията на Паркинсон може да се очаква през следващите едно до две десетилетия. Тя е сигурна, че разработването на нови терапии и диагностични инструменти ще подобри качеството на живот на пациентите с Паркинсон.