One Health: Greifswald започва поредица от лекции за защита на хората и животните!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Университетът в Грайфсвалд започва поредица от лекции за One Health на 8 април 2025 г., за да анализира връзките, свързани със здравето.

Universität Greifswald startet Vortragsreihe zu One Health am 08.04.2025 zur Analyse gesundheitsrelevanter Zusammenhänge.
Университетът в Грайфсвалд започва поредица от лекции за One Health на 8 април 2025 г., за да анализира връзките, свързани със здравето.

One Health: Greifswald започва поредица от лекции за защита на хората и животните!

Пандемията от COVID-19 допринесе за повишаване на осведомеността за връзките между хората, животните, околната среда и обществото. В този контекст подходът One Health стана по-важен. [Uni-Greifswald] съобщава, че Институтът по история към университета в Грайфсвалд е стартирал интердисциплинарна поредица от лекции по тази сложна тема, за да насърчи научния обмен и да подчертае значението му за общественото здраве.

Подходът One Health разглежда сложните връзки между здравето на хората, животните, растенията и тяхната среда. Институтът Хелмхолц за едно здраве е основан в Грайфсвалд за напредък в изследванията на патогени и инфекциозни заболявания. Целта е да се укрепи местната изследователска среда и да се придобие значение както на национално, така и на международно ниво.

Предстоящи лекции и теми

Първата публична вечерна лекция ще се проведе на 8 април 2025 г. от 18:00 ч. в Научния колеж Алфрид Круп. Д-р Ян Фредерик Гогартен ще говори за подхода One Health и изследванията върху патогените. След това проф. д-р Матиас Гроте представя резултатите от гледна точка на историческата наука.

През следващите месеци са предвидени няколко лекции в Историческия институт:

  • 20.05.2025: Beat Bächi (Zürich) – „Stress im Schweinestall. Zur Verschränkung von Leistung und Gesundheit(en), 1950–2000.“ Respondentin: Annelie Ramsbrock.
  • 17.06.2025: Hannah Landecker (Los Angeles) – „The Biology of Mass Production? Using Data and Methods from Twentieth Century Social History in the Study of Anthropogenic Life.“ Respondentin: Katharina Riedel.
  • 01.07.2025: Barbara Orland (Basel) – „Galenisch oder Chymisch? Pharmakologische Kontroversen der Frühen Neuzeit.“ Respondentin: Ulrike Garscha.

Научна и социална значимост

Необходимостта от укрепване на подхода „Едно здраве“ също се подчертава от предизвикателства като зоонозите. Тези инфекциозни заболявания, които се разпространяват от животни към хора, както и нарастващата резистентност към антибиотици и антимикробни лекарства, се превърнаха в центъра на изследванията. Според Федералното министерство на образованието и научните изследвания (BMBF) човешката намеса в животинските местообитания, както и глобалната мобилност и международните търговски потоци създават нови рискове за здравето.

BMBF си постави за цел да насърчава изследванията на зоонозните заболявания и работи в тясно сътрудничество с шест федерални министерства, за да постигне това. Националната изследователска платформа за зоонози сега се разширява в Платформа за едно здраве, за да се засилят междудисциплинарните изследвания и обменът на знания. Централна роля играят институции като Германския център за изследване на инфекциите и Института Хелмхолц за едно здраве в Грайфсвалд.

Международната перспектива също се насърчава, например чрез участието на BMBF в европейското партньорство „One Health AMR“, което е планирано да започне през 2025 г. Тази инициатива има за цел да засили връзката между научните изследвания и практиката, за да се бори по-ефективно с пандемиите. Пример за това междудисциплинарно изследване е Националната изследователска мрежа за зоонозни инфекциозни болести, която беше финансирана до 2023 г.

Лекциите в университета в Грайфсвалд и инициативите на BMBF илюстрират неотложността от продължаване на преследването на подхода One Health. Това е от решаващо значение за по-доброто разбиране и управление на рисковете за здравето, породени от изменението на климата и други фактори на околната среда.

За допълнителна информация заинтересованите могат да се свържат с проф. д-р Матиас Гроте, професор Хайзенберг по история на знанието в Историческия институт на университета Грайфсвалд.