Европа планира драстични промени: задържане до депортиране до 24 месеца!

Европа планира драстични промени: задържане до депортиране до 24 месеца!

На 16 април 2025 г. Европейската комисия представи нов проект за директива за връщане, която е тясно базирана на германската политика за връщане. Тази инициатива има за цел да ускори депортирането на отхвърлени търсещи убежище и да създаде единно решение за всички държави-членки на ЕС. Проектът може да означава, че задържането в очакване на депортиране ще бъде удължено от сегашния максимум от 12 месеца на до 24 месеца, което вече срещна значителни критики.

Учен от Гьотингенски университет са публикували проверка на факти по тази тема, която показва, че съществуващите политики за връщане са класифицирани като неефективни. Проф. д-р Сабине Хес, която ръководи проекта, твърди, че правата за дългосрочно пребиваване на мигрантите биха били много по-ефективни. Тя подчертава, че подобни права биха могли не само да намалят стреса, но и да намалят разходите за ресурси в органите.

Праистория и политическо развитие

Дискусията за нова директива за връщане не е нова. Миналата година връщанията не бяха разгледани в Пакета за убежище и миграция (CEAS) поради невъзможност да се постигне консенсус между държавите-членки. С новото мнозинство Комисията сега се опитва да направи нов тласък. Планираният регламент има за цел да гарантира, че отхвърлените търсещи убежище от една държава от ЕС се признават в други, което улеснява депортирането. Пример за това е, ако отхвърлен кандидат за убежище от Австрия пътува до Германия - в този случай Германия ще поеме репатрирането и ще получи финансова компенсация от Австрия.

На практика обаче това може да доведе и до значително увеличаване на задържането на бежанци, тъй като могат да бъдат постановени до 24 месеца затвор. През 2024 г. над 40 000 души в Германия вече са регистрирани като принудени да напуснат страната. През същата година броят на депортиранията се е увеличил с 22% в сравнение с предходната година, докато броят на молбите за убежище е намалял с една трета.

Критика и опасения

Критиците се опасяват, че разширяването на имиграционния арест може да доведе до хуманитарна криза. Обсъждат се и планове за създаване на „центрове за връщане“ в трети страни. Тези центрове за връщане биха могли да послужат за възпиране на мигрантите от влизане в ЕС. Страни като Унгария и Италия вече призоваха за центрове за връщане в трети страни, но много експерти са скептични относно практическата осъществимост на тези модели.

Като пример се посочва и така нареченият албански модел, който може да позволи на чужденци да търсят убежище в трети страни. Въпреки това, според новата наредба, само отхвърлени търсещи убежище лица могат да бъдат доведени в тези центрове за връщане. Съществува и предизвикателството, че някои страни на произход се считат за опасни, което прави депортирането проблематично.

За по-подробна информация и допълнителни резултати от изследвания вижте Гьотингенски университет към техния уебсайт. Като се имат предвид широкообхватните промени в Директивата на ЕС за връщане, остава да се види как плановете могат действително да бъдат приложени и какво въздействие ще имат върху засегнатите хора.