Глад и недохранване: Скритата криза в Германия е разкрита!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

С Misereor университетът в Гьотинген разработва нов метод за измерване на бедността, за да вземе предвид достъпа до здравословна храна.

Die Universität Göttingen entwickelt mit Misereor eine neue Methode zur Armutsmessung, um den Zugang zu gesunder Ernährung zu berücksichtigen.
С Misereor университетът в Гьотинген разработва нов метод за измерване на бедността, за да вземе предвид достъпа до здравословна храна.

Глад и недохранване: Скритата криза в Германия е разкрита!

Около два милиарда души по света страдат от умерена до тежка продоволствена несигурност и дефицит на микроелементи. Тези тревожни цифри са резултат от цялостно разследване, проведено от изследователски екип на Гьотингенски университет беше извършено в сътрудничество с Misereor. Новоразработеният метод за измерване на бедността взема предвид достъпа до здравословна храна и показва, че между 2,3 и 2,9 милиарда души са живели в бедност през 2022 г. За разлика от традиционните мерки, които свързват само 7 процента от глобалната бедност с региони, различни от Африка и Южна Азия, новият подход идентифицира между 29 и 35 процента от бедността в тези области.

Статистиката показва, че две трети от хората, класифицирани като бедни, живеят в Субсахарска Африка. Йонас Щел, докторант в университета в Гьотинген, също подчертава, че много хора, които не се смятат за крайно бедни, все още нямат достъп до адекватно хранене. Той призовава за преразглеждане на подхода на Световната банка към бедността.

Хранителни навици и социално неравенство

В Германия се забелязва нарастваща консумация на бързо хранене, полуфабрикати и сладкиши. Хората с ниски доходи и по-ниско образование имат по-лоша диета от по-богатите групи. Социологът Пол Нолти заявява, че не самата бедност, а прекомерната консумация на бързо хранене и телевизия е основният проблем за социално слабите класи. В резултат на това има ясна връзка между ниските доходи, ниския образователен статус и по-високия риск от наднормено тегло.

Проучванията показват, че социално слабите хора консумират по-малко пресни плодове, зеленчуци и нискомаслени продукти. Храни като консерви, тлъсти меса и преработени продукти са по-често срещани в техните домакинства. Освен това скоростта Hartz IV не е достатъчна за пълноценна диета, която е средно с една трета по-скъпа от „евтината“ диета. Това изостря проблема, че финансовата бедност влияе върху хранителното поведение, но не винаги води до недохранване.

The Диетични навици от тези домакинства показват, че ежедневните проблеми често изместват въпроса за здравословното хранене на заден план. Потреблението на храна е силно повлияно от цената, което възпрепятства вземането на решения за покупка и достъпа до здравословна храна. Домакинските умения и съзнанието за здравословно хранене играят решаваща роля за здравословния начин на живот.

Глобални хранителни кризи и властови отношения

Ситуацията с храните в световен мащаб се изостря не само от местни проблеми, но и от неравномерното разпределение на властта и ресурсите в глобалната хранителна система. Според проучването, което в Глобален индекс на глада се обсъжда, гладуващите и недохранени хора често са от социално, икономически и политически маргинализирани групи. Между 800 милиона души са гладни, а една трета от възрастното население е с наднормено тегло. Това често върви ръка за ръка с факта, че една трета от цялата храна се губи.

Тези неравенства не са случайни, а произтичат от различни участници в хранителната система. Транснационалните хранителни компании и агробизнес компаниите играят доминираща роля тук. Тези развития трябва да се разглеждат и в контекста на целите на ООН за премахване на глада и насърчаване на продоволствената сигурност. ЦУР обаче не вземат предвид различните форми на недохранване, които са тясно свързани с властовите отношения.

За да се отговори на тези належащи проблеми, се подчертава необходимостта от систематичен анализ на властовите отношения в хранителната система, придружен от инициативи, които се стремят да променят контрола върху системата. Такива движения се застъпват за хранителен суверенитет и справедливост и се опитват да поставят под въпрос господството на големите корпорации.