Нов професор в Хилдесхайм: езикови изследвания с поглед към бъдещето!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Проф. д-р Елизабет Ребер преподава английска лингвистика в университета в Хилдесхайм от февруари 2025 г. и се фокусира върху дигиталното взаимодействие и ИИ.

Prof. Dr. Elisabeth Reber lehrt seit Februar 2025 Englische Linguistik an der Universität Hildesheim und fokussiert sich auf digitale Interaktion und KI.
Проф. д-р Елизабет Ребер преподава английска лингвистика в университета в Хилдесхайм от февруари 2025 г. и се фокусира върху дигиталното взаимодействие и ИИ.

Нов професор в Хилдесхайм: езикови изследвания с поглед към бъдещето!

Проф. д-р Елизабет Ребер е професор по английска лингвистика в университета в Хилдесхайм от 1 февруари 2025 г. Преди това тя работи като заместващ професор в същия университет почти три семестъра. Ребер има широка академична основа, която придобива в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“, където изучава английска лингвистика, средновековна литература, скандинавска филология и междукултурна комуникация до 2002 г. Тя получава докторска степен през 2008 г. в университета в Потсдам с фокус върху анализа на взаимодействието.

В своето изследване Ребер се фокусира върху афективността в разговорите. Тя обръща специално внимание на автентичните английски телефонни разговори и изследва как междуметията и кликванията се използват за представяне на афективност. Тя установи, че разговорите имат систематична структура и че техният ред може да бъде анализиран много точно.

Академична кариера и научни интереси

След като завършва докторската си степен, Ребер е академичен съветник в Университета на Вюрцбург от 2011 г. до 2023 г. Там тя ръководи финансирана от DFG мрежа за мултимодалност и въплътено взаимодействие от 2012 г. до 2019 г. През 2016 г. тя получава стипендия за научни изследвания от DFG, която й позволява да остане в Калифорнийския университет в Санта Барбара. Нейната хабилитационна теза се занимава с промяната в стиловете на цитиране в Британската камара на общините. Ребер също така е разработил изследователски проект за езиковите практики в съдебните заседания, който разглежда използването на езика през 20-ти и 21-ви век, както и географските различия между англоезичните страни.

Вълнуващ аспект от нейното изследване са официалните контексти, в които тя отбелязва, че езикът става все по-неформален. Тя обръща особено внимание на формите на обръщение, използвани от съдиите от Върховния съд в Съединените щати и Австралия. Тя също така планира да използва поддържани от AI методи в своите изследвания, за да усъвършенства автоматизираното разпознаване на реч за транскрипции. През предстоящия летен семестър Reber ще предложи семинар за дигитално взаимодействие, който насърчава критичното ангажиране с AI в науката.

Промяна на езика

Централна тема в лингвистиката е постоянната промяна в езика и лексиката. Редакционният екип на Duden включи около 3000 нови допълнения в 28-ото издание на Duden от 2020 г., което съдържа повече от 148 000 ключови думи. Последните думи като „Covid-19“ или „звездичка за пола“ отразяват социалните промени. Моделът на употреба в ежедневния език е от решаващо значение за усвояването на нови термини, което показва колко динамичен е езикът.

Особено актуална тема е езикът, чувствителен към пола, който става все по-важен в обществото и лингвистиката. Петима професори от университета в Билефелд са се занимавали интензивно с тази тема и анализират ролята на езиковите категории във възприятието и половите стереотипи. Използването на чувствителни към пола фрази като „Учениците“ или „Учениците“ има за цел да адресира всички полове, за разлика от общия мъжки род.

Дискусията относно чувствителния към пола език също подчертава предизвикателствата в практическото приложение, като например звездичката за пола, която има за цел да избегне двусмислието. Професорите от различни дисциплини показват колко е важно емпирично да се изследват тези аспекти на езика, без да се определят строги правила.

Като цяло изглежда, че езикът остава жива и динамична система, оформена от социални промени и научни открития. Изследването на Елизабет Ребер и други гарантира, че промяната на езика е не само документирана, но и разбрана.