Защита на океаните: Нови цели за биоразнообразието, договорени до 2030 г.!
Международен екип от университета в Олденбург проучва новите цели за биоразнообразието за защита на морското разнообразие до 2030 г.

Защита на океаните: Нови цели за биоразнообразието, договорени до 2030 г.!
Международен екип, ръководен от Ян-Клаас Дайка от Института Хелмхолц за функционално морско биоразнообразие (HIFMB), наскоро проучи ефективността на целите за биоразнообразието, приети през 2022 г. Тези цели са подписани от много държави като част от Глобалната рамка за биоразнообразие Кунминг-Монреал. Договорът призовава най-малко 30 процента от световната земя и морска зона да бъдат защитени до 2030 г. Това представлява значително подобрение спрямо целите от Аичи, приети през 2010 г., които бяха критикувани като неадекватни поради много неизмерими резолюции. Дайка подчертава, че Договорът Кунмин-Монреал предлага нов стратегически план със стабилни, научно обосновани цели.
Настоящото проучване анализира научни статии за морското биоразнообразие, както и политически споразумения между 2010 и 2020 г. Изследователите идентифицираха шест важни променливи на биоразнообразието, които са от решаващо значение за мониторинга на морското биоразнообразие. Те включват пространственото разпределение на вида, генетичната променливост, външните характеристики и структурата на екосистемите. Проучването подчертава, че основни показатели като броя на видовете и генетичното разнообразие са от основно значение за напредъка в опазването на природата. Вторичните класове като структура и функция на екосистемата също са важни, но не бива да се преувеличават. Dajka призовава политическите институции да приложат тези констатации чрез разработване на подходящи показатели на национално ниво и предприемане на научно обосновани мерки.
Глобални усилия за биоразнообразие
В контекста на това проучване 15-ата Световна конференция за природата се проведе в Монреал, Канада, през 2025 г., на която държавите, страни по Конвенцията за биологичното разнообразие (CBD), взеха решение за „Глобална рамка за биологичното разнообразие“. Основните цели са спиране на загубата на биоразнообразие до 2030 г. и обръщане на тенденцията. Това включва дългосрочни цели до 2050 г., както и 23 конкретни цели за 2030 г. В допълнение към изискването за защита на най-малко 30 процента от земята и водата, то също така подчертава, че правата на коренното население и местните общности трябва да бъдат защитени. До 2030 г. 30 процента от увредените екосистеми на сушата и в морето трябва да бъдат възстановени в природата.
Финансирането играе решаваща роля в тези усилия. Страните от Глобалния север са се ангажирали да инвестират 20 милиарда долара годишно в глобалния юг до 2025 г., като се очаква тази сума да нарасне до 30 милиарда долара годишно до 2030 г. Като цяло целта е да се инвестират 200 милиарда долара годишно в световен мащаб в защита на биологичното разнообразие до 2030 г.
Заплахи за морското биоразнообразие
Учени от цял свят предупреждават за заплахата за морското биоразнообразие. Според проучване на Marine Stewardship Council (MSC), над две трети от анкетираните 60 океански експерти смятат изменението на климата за най-голямата заплаха за здравето на морето. Други рискове включват свръхулов и промени в морските местообитания. Въпреки това 45 процента от анкетираните са оптимисти, тъй като виждат напредък в изследванията и политиката. Необходими са обаче по-бързи и по-амбициозни международни действия, за да се гарантира здравето на океаните.
Регионалните подходи към устойчивото управление на рибарството вече показват положителни резултати и MSC призовава за подписването на Глобалното споразумение за защита на биоразнообразието в открито море (BBNJ). Най-малко 60 държави трябва да се присъединят към това споразумение, за да влезе в сила. Централен аспект на това споразумение е защитата на биоразнообразието в морските зони, които се намират извън националните териториални води. Д-р Бет Полидоро от MSC подчертава необходимостта от насърчаване на устойчив риболов и създаване на подходящи политически рамки.
В обобщение, настоящите разработки и резултатите от изследванията ясно показват, че глобалната политика се е подобрила по отношение на защитата на биоразнообразието. Въпреки това предизвикателството е голямо и необходимостта от действия за опазване на морското биологично разнообразие остава спешна.