Изследователи от световна класа в Гьотинген: На ​​фокус са изследванията на климата!

Изследователи от световна класа в Гьотинген: На ​​фокус са изследванията на климата!

На 10 септември 2025 г. Академията на науките на Долна Саксония в Гьотинген ще присъди професорска титла на Гаус. Тази награда ще получи проф. д-р Денис Балдоки от Калифорнийския университет в Бъркли. Baldocchi е един от водещите експерти по взаимодействията земя-атмосфера и има значителен принос в изследването на обмена на въглерод и вода между растителността и атмосферата. През следващите два месеца той ще провежда изследвания във Факултета по горско стопанство и горска екология на университета в Гьотинген, където ще работи в тясно сътрудничество с проф. д-р Александър Кнол и екипът му ще работи заедно в отдела по биоклиматология. Това изследователско сътрудничество има за цел да предостави нови прозрения за сложните взаимодействия в почти естествените екосистеми, които са от решаващо значение за изследването на климата, особено по отношение на ефектите от изменението на климата и използването на земята.

Baldocchi също така е съосновател и научен ръководител на международната мрежа за измерване FLUXNET, която се използва за регистриране на обмена на парникови газове и енергия в световен мащаб. Това илюстрира значението на работата му за по-нататъшното развитие на изследването на климата и произтичащата от това оценка на последствията от човешките дейности върху околната среда. Предстоящият международен симпозиум относно процесите на обмен земя-атмосфера, който ще се проведе в Гьотинген в началото на октомври 2025 г., ще предостави платформа за представяне на най-новите резултати от изследвания и ще насърчи научния обмен.

Взаимодействия в природните екосистеми

Като част от изследванията в университета в Гьотинген, работната област на проф. Д-р Александър Нол ще анализира взаимодействията между почвата, живота и въздуха в естествените екосистеми. Съществуват множество процеси на обратна връзка между биологични, почвени и атмосферни фактори. Водата, въглеродът, газовете и твърдите вещества са основни компоненти на този обмен. Растенията и растителността играят централна роля и са значително включени в тези взаимни взаимодействия. От друга страна, човешката дейност, особено земеползването, значително влияе върху динамиката между отделните сфери, която се засилва от изменението на климата.

Централен компонент на изследването е селскостопанската метеорология, която се занимава с растежа на културите, производствените условия, свързани с времето и съответните рискове за селското стопанство. Определени са множество изследователски приоритети, които изследват ефектите от изменението на климата върху селскостопанските екосистеми в различни пространствени и времеви мащаби. Това включва анализиране на възможни мерки за адаптиране и прилагане на нови методи за изследване на рисковете, свързани с времето.

Сложни ритми на климата

Взаимодействията между процесите на земната повърхност и климата също са очевидни при появата на множество равновесни състояния. Особено в региони като Северна Африка обратната връзка между атмосферната циркулация и растителната покривка може да доведе до стабилни условия на пустиня и зелени площи. Такива обяснения за озеленяването на Сахара през средния холоцен илюстрират колко чувствителни могат да бъдат тези екологични системи към промяна.

Допълнителни проучвания, които, наред с други неща, анализират влиянието на вечно замръзналите почви върху климатичния баланс, показват, че взаимодействията между температурата на почвата, водата и органичния въглерод могат да доведат до две значително различни състояния. Това изследване е от съществено значение за повишаване на разбирането на динамичните взаимодействия между различните природни сфери и помага да се идентифицират потенциалните преходни зони с по-ниска устойчивост на смущения.

Като цяло работата на проф. д-р Денис Балдоки и изследванията в Гьотинген са важна стъпка към по-доброто разбиране на сложните взаимодействия между климата, растителността и човешките дейности. Тези прозрения са от решаващо значение за разработването на ефективни стратегии за адаптиране към изменението на климата.