Бохум става център на изследванията на Авицена – нов професор носи знания!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Проф. д-р Андреас Ламер ръководи международен изследователски проект за Авицена и неговото влияние върху интелектуалната история в университета в Бохум от 2025 г.

Prof. Dr. Andreas Lammer leitet seit 2025 an der Uni Bochum ein internationales Forschungsprojekt zu Avicenna und dessen Einfluss auf die Geistesgeschichte.
Проф. д-р Андреас Ламер ръководи международен изследователски проект за Авицена и неговото влияние върху интелектуалната история в университета в Бохум от 2025 г.

Бохум става център на изследванията на Авицена – нов професор носи знания!

8 март 2025 г. бележи важен ден за Рурския университет в Бохум, тъй като проф. д-р Андреас Ламер поема своята професорска длъжност по арабистика с фокус върху историята на знанието. Неговата цел е да изследва историята на науката и философията в контекста на арабските учени. Lammer следва дълга традиция, която има влияние извън границите на неговата област от 70-те години на миналия век. По-специално, той се фокусира върху работата на влиятелния учен Авицена (Ибн Сина), чиято философия той вижда като централна за връзката между древната и ислямската наука.

Авицена, който се смята за лекар, философ, естествен учен и математик, ревизира философията на Аристотел и я доразвива в единна система. Ламер вижда този процес като ключова функция за по-късното развитие на знанието в Европа. Като част от своите изследвания той ще ръководи изследователския проект „Авицена на живо: Непосредственият контекст на интелектуалното формиране на Авицена“ (ALIVE), който се финансира от „Начален грант“ от Европейския съвет за научни изследвания (ERC) с 1,5 милиона евро до края на 2028 г. news.rub.de докладвани.

Изследвания и преподаване

Ламер има впечатляваща академична кариера. Учи философия и немски език в Университета Юлий Максимилиан във Вюрцбург, последван от магистърска програма по философия в Кралския колеж в Лондон. Той получава докторска степен в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“, където докторската му степен по философия и арабистика го превръща в експерт в своята област. Преди това е работил в различни университети в Германия, включително Вюрцбург и Кьолн, където ръководи важни изследователски проекти върху гръцко-арабско-латинската история на философията и науката, като напр. ruhr-uni-bochum.de акценти.

Изследванията му се фокусират не само върху Авицена, но и върху рецепцията на (късната) древногръцка наука в ислямския свят. Ламер също така изследва трайното влияние на арабските текстове върху европейската интелектуална история, тема, която според него често се пренебрегва. Много произведения на арабски учени, написани между 8-ми и 14-ти век, допринесоха значително за развитието на съвременната наука и философия, като напр. qalamquest.com обясни.

Авицена и неговите влияния

По-специално произведенията на Авицена са имали трайно въздействие върху лицето на европейската наука. Неговият „Канон на медицината“ се превърна в справочник, който беше високо ценен както в Европа, така и в Близкия изток. Но арабските учени също имаха голямо влияние в други дисциплини: Ал-Хорезми е почитан като баща на алгебрата, докато астрономи като Ал-Батани създадоха прецизни звездни каталози. Тези постижения илюстрират централната роля на арабските учени в опазването и по-нататъшното развитие на древните знания.

Преводите на много древногръцки текстове на арабски в „Къщата на мъдростта“ в Багдад допринесоха значително за предаването на знания в по-късни времена в Европа. Централният въпрос, който задава Ламер, е как философията на Авицена и други арабски учени е повлияла на схоластичната философия от Средновековието, особено чрез техните преводи и адаптации на латински.

С планирания Изследователски център на Авицена във Филологическия факултет в Бохум Ламер преследва целта да достигне до международни изследователи и по този начин допълнително да засили ангажимента към историята на арабското познание. Той има за цел да генерира допълнително финансиране от трети страни, за да популяризира устойчиво тези важни теми и да ги направи достъпни за широката общественост.