Образуването на елиптичните галактики: Нов поглед към Вселената

Образуването на елиптичните галактики: Нов поглед към Вселената

Големият взрив, настъпил преди 13,8 милиарда години, бележи началото на нашето време, пространство и материя. Тази фундаментална космологична истина се изследва по-интензивно днес, особено чрез работата на проф. д-р Павел Крупа и д-р Еда Герго, които се фокусират върху формирането на елиптични галактики. Техните изследвания показват, че 380 000 години след Големия взрив са се образували първите атоми и Вселената е станала полупрозрачна, което е довело до създаването на космическо фоново лъчение. Тази радиация може да бъде открита и днес с високочувствителни телескопи, като напр uni-bonn.de докладвани.

Изследователите осъзнаха, че елиптичните галактики са се образували в ранните етапи на Вселената и са образували големи количества звезди. Тези раждания на галактики, продължили само няколкостотин милиона години, са кратки в космологичен мащаб. Централен аспект от тяхната работа е измерването на разстоянието между тези галактики и изчисляването на времето, когато са се образували. Интересното е, че част от космическото фоново лъчение може евентуално да идва от тези първи структури, като Крупа предполага, че това може да бъде около 1,4 процента.

Космологични основи

Измерванията показват, че радиационният фон не е хомогенен; по-скоро показва малки, но значителни разлики в интензивността. Тези вариации предполагат, че газовата материя не е била равномерно разпределена след Големия взрив, което е довело до образуването на галактики. Флуктуациите във фоновото излъчване са само няколко хилядни от процента. Такива резултати повдигат въпроси и потенциално предизвикват стандартния модел на космологията. Може да се наложи преоценка на историята на Вселената, казва Крупа.

Друга област на изследване се отнася до гравитационните вълни, които са изследвани по-интензивно след първите експерименти на Джоузеф Вебер през 60-те години на миналия век. Тези вълни, първоначално предсказани теоретично от Алберт Айнщайн, предлагат нови начини за измерване на космически събития като колабиращи звезди и черни дупки. Първите измервания през последните две десетилетия бяха новаторски, показвайки, че системи като LIGO в САЩ и Virgo в Европа са способни да регистрират толкова фини сигнали. Силно thphys.uni-heidelberg.de Тези системи са от решаващо значение за по-нататъшното развитие на астрономията.

Бъдещи перспективи

Настоящите и бъдещите проекти за откриване на гравитационни вълни включват по-нататъшни разработки и подобрени технологии. Те включват по-мощни лазери и по-големи телескопи, както и новаторски подходи като LISA, планиран космически проект, планиран да стартира през 2010 г. Той ще се състои от три сателита, подредени в специална формация за измерване на разстоянията между тестовите маси с точност на ниво пикометър. Тези постижения биха могли да осигурят фундаментална представа за Вселената и събитията непосредствено след Големия взрив, произтичащи от mezdata.de се поддържа.