Дигитална революция: Как пандемията промени възможностите на Германия!

Дигитална революция: Как пандемията промени възможностите на Германия!

Пандемията от COVID-19 не само разтърси световната икономика, но и задвижи неумолими процеси на дигитализация. По-специално в контекста на Германия възникна въпросът доколко тази изключителна ситуация е повлияла на цифровите умения на гражданите. Цялостно проучване, проведено от професори от университета в Дуисбург-Есен, предлага нови перспективи за цифровото развитие през това време.

През 2020 г., когато първите видеоконференции често започваха с въпроса „Чуваш ли ме?“ започна дигиталната работа все още да е необичайна в Германия. Проучването, проведено в Интердисциплинарния център за образователни изследвания (IZfB) и като част от изследователския фокус ForBilD – „Образование в дигиталния свят“, е анкетирало 1143 души на възраст от 18 до 87 години, които редовно използват интернет. Резултатите бяха представени наскоро на CHI Conference on Human-Machine Interaction и показват, че много германци значително са подобрили дигиталните си умения по време на блокирането.

Различен напредък в цифровите умения

Проучването показва, че млади, мъже, добре образовани хора, които живеят в градовете, са постигнали значителен напредък. Докато други социални групи също са усвоявали умения, растежът там е по-слабо изразен. Медийният психолог Нойбаум, съавтор на изследването, подчертава, че анкетираните, които са разширили уменията си, не само са се чувствали по-сигурни, но и по-самотни. Тези амбивалентни чувства показват, че цифровата комуникация не може напълно да отговори на социалните нужди.

Пандемията доведе и до инфодемия, в която вярна и невярна информация циркулира в торенти. Анкетираните изразиха необходимостта от по-добро разграничаване между надеждни и съмнителни източници. Тези констатации подчертават отговорността на училищата и политиката за обучението на цифрови умения.

Цифровото включване като ключ към успеха

Връзката между цифровото включване и икономическия успех е неоспорима. Според Роланд Бергер компетентността в работата с информационните и комуникационните технологии има решаващо влияние върху личните и икономическите сфери на живота. Цифровото приобщаване се разглежда като икономически „благоприятен фактор“, който не само улеснява достъпа до пазарите, но също така има положително въздействие върху социалния живот. Компаниите, които страдаха от неадекватна дигитална инфраструктура по време на пандемията, претърпяха значителни загуби на приходи, което подчертава необходимостта от „дигитално готово“ общество.

Разработването на Индекс за цифрово включване (RB DII) направи възможно систематичното изследване на цифровото включване. Този индекс се основава на фактори като достъп до цифрови технологии и цифрова грамотност на населението. Между 2017 г. и 2020 г. всички страни, с изключение на Судан, регистрират увеличение на своя индекс на цифрово включване.

В контекста на пандемията значението на дигиталните медии като средство за комуникация с цел поддържане на социални контакти става все по-ясно. Цифровизацията в образователния сектор беше насърчавана от „Дигитален пакт за училищата“, макар и не без забележими недостатъци в инфраструктурата, които подчертаха необходимостта от цифрова трансформация.

Дискусията относно основните цифрови права се засили. Водещи фигури като Хайко Маас твърдят, че е необходим каталог на основните цифрови права, за да се отговори на предизвикателствата на едно все по-дигитализирано общество. Пандемията ясно показа, че цифровизацията не може да се разбира като временно явление, а по-скоро като фундаментален процес, който ще промени устойчиво обществото.