Изменението на климата застрашава зъбите на акулите: подкисляването на океана до тревожни нива!

Изменението на климата застрашава зъбите на акулите: подкисляването на океана до тревожни нива!

Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на нашето време и носи със себе си различни заплахи. Особено тревожно развитие е нарастващото подкисляване на океаните, което засяга множество форми на морски живот. Наскоро публикуван резултат от изследване от университета Хайнрих Хайне в Дюселдорф (HHU) обръща специално внимание на ефектите от това подкисляване върху зъбите на акулите. Изследването се появи в научното списаниеГраници в морската наукаи по-специално изследва зайците на черноперите рифови акули (Carcharhinus melanopterus). Силно HHU По-високата концентрация на CO2 в атмосферата води до намаляване на рН стойността на морската вода, което може значително да повлияе на структурата на зъбите на акулите.

Изследователският екип изследва подробно физическите промени в зъбите на акулите при различни стойности на pH. Докато зъбите са в стабилно състояние при стойност на pH 8,1, както го преживяваме днес, измерванията при очаквана стойност на pH 7,3 през 2300 г. показват значителни аномалии. Тази стойност съответства на почти десетократно увеличение на подкисляването. Микроскопското изследване разкрива забележимо увреждане на повърхността, повишена корозия на корените и общо структурно влошаване на зъбите в по-кисела вода.

Последици за акулите и тяхното местообитание

Резултатите показват, че зъбите на акулите стават структурно по-слаби в по-кисела среда, което ги прави по-податливи на счупване. Въпреки че проучването разглежда само изхвърлените зъби и следователно не се занимава с потенциалните възстановителни процеси в живите акули, тревожно е колко чувствителен може да бъде видът към подобни промени. Умерените спадове на pH могат сериозно да застрашат чувствителните видове с бавни цикли на репликация на зъбите.

Подкисляването на океана не е проблем само за акулите. Тази промяна е един от ключовите стресове, причинени от изменението на климата, заедно с други явления като затопляне и изчерпване на кислорода, като напр. Марин Коперник докладвани. Човешките дейности като промишлените емисии и използването на изкопаеми горива са довели до изпускането на огромно количество CO2 в атмосферата през последните 200 години. Океаните абсорбират около една четвърт от антропогенния CO2, който противодейства на ефектите от глобалното затопляне, но също така е опасен за биоразнообразието.

Дългосрочни ефекти върху морската екосистема

Уловените нива на CO2 променят химическия състав на морската вода. Това повишаване на киселинността засяга не само акулите, но и калциращите организми като корали, миди и планктон. Тези промени могат пряко да повлияят на възпроизводството и развитието на ларвите на ракообразните, което от своя страна заплашва цялостното биоразнообразие на океана и хранителните вериги. Загубата на това биоразнообразие е не само екологична трагедия, но също така застрашава продоволствената сигурност и икономическата стабилност на много крайбрежни региони.

В обобщение, изследването на HHU убедително показва, че причиненото от човека подкисляване на океана има далечни последици за морския живот. От решаващо значение е да се поддържа pH на океана близо до днешната средна стойност от 8,1, за да се запази здравето на екосистемите и да не се застраши балансът на морските хранителни мрежи.