Скандал с наградата за литература: Сенатът на Бремен целуна Гюнтер Грас от очите му!

Скандал с наградата за литература: Сенатът на Бремен целуна Гюнтер Грас от очите му!

На 18 август 2025 г. се навършват годишнина от скандален инцидент в германската литературна история, който оказа дълбоко влияние върху присъждането на наградите. През 1960 г. Сенатът на Бремен отменя присъждането на литературната награда на Гюнтер Грас за важното му произведение „Тенекиеният барабан“. Сенатът оправда това решение с „морални причини“ и по този начин излезе срещу журито, което от своя страна се съгласи с наградата. През годините след 1954 г. литературната награда не се присъжда само на Грас, но и на известни автори като Ингеборг Бахман и Паул Целан. Възникналият скандал доведе до фундаментална реформа на литературната награда през 1962 г., отсега нататък присъждана от независима фондация, за да се избегнат такива спорове като fernuni-hagen.de докладвани.

Група студенти от FernUniversität в Хаген са проучили интензивно архивните документи за инцидента. При проучването си в държавните архиви и медийния архив на Гюнтер Грас те се натъкват на интересни подробности за дебатите по онова време. Керстин Хернкинд, една от студентките, успя да установи лична връзка с темата поради предишната си работа в taz в Бремен. Анемари Мевисен, която беше младежки сенатор през 1960 г., беше централна фигура в спора и беше силно критикувана за решението си. Общественото мнение за нейната оценка беше, че е отказала наградата поради съображения за защита на непълнолетни. Мевисен изрази двойственост относно книгата, която според нея е по пътя към световната литература, но видя части от нея като „направо перверзни“, според изследването на студентите.

Значението на „Тенекиения барабан“

„Тенекиеният барабан“, публикуван през 1959 г., разказва историята на малкия Оскар Мацерат, който на тригодишна възраст решава да спре да расте. Книгата е не само автобиографичен роман, но и се занимава с преживяванията по време на националсоциализма и следвоенния период в Гданск. Смятан е за един от най-влиятелните немски романи на 20 век и отразява сложните механизми на социална репресия. Работата на Грас е както литературен, така и социален принос за справяне с миналото.

Самият Гюнтер Грас, роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, оставя противоречиво наследство. Животът и работата му не могат да бъдат разглеждани без критичен поглед към времето, в което е служил като войник във Waffen-SS. Това членство многократно поражда сериозни спорове за неговия морален авторитет. Грас, който почина през 2015 г., въпреки това беше известен като носител на Нобелова награда за литература и критичен интелектуалец. Неговите политически изявления и ангажиментите му, особено към ГСДП, оформиха обществения му образ. По-късно стихотворението „Какво трябва да се каже“ предизвика вълнение и беше критикувано като антисемитско, което отново доведе до разделение,](https://www.fr.de/kultur/literatur/guenter-grass-biografie-literatur-nobelpreis-zweiter-weltkrieg-kontroversen-92723506.html) е гледната точка, която Harro Zimmermann има в своята изчерпателна биография на Grass предложения.

Актуално развитие във връзка с Гюнтер Грас

В настоящето дискусията продължава да хвърля сянка върху фондация Гюнтер Грас, която присъжда литературната награда „Албатрос“. Американският автор Дейв Егърс, който беше поканен на предстоящата церемония по награждаването, отмени участието си в кратък срок. В изявлението си той критикува необходимостта да се обърне внимание на противоречивите изявления на Грас за Израел и Иран. Отхвърлянето на Егърс не е насочено срещу фондацията или самата награда, а по-скоро отразява дълбокия конфликт, който оформя наследството на Грас. Фондация Гюнтер Грас присъжда литературната награда с много дарения, която се присъжда на всеки две години от 2006 г. насам, с награден фонд от 40 000 евро. Егърс и неговите преводачи споделят тази награда за произведението му „Zeitoun“, което се счита за призив за морална смелост. В наградата журито отличи и изключителния превод на Улрике Вазел и Клаус Тимерман.