Нов метод за откриване на пропаганда: Изследователите от Бохум на фокус!

Нов метод за откриване на пропаганда: Изследователите от Бохум на фокус!

Кампаниите за дезинформация са нарастващ проблем, който засяга не само традиционните медии, но също така е широко разпространен в услугите за съобщения като WhatsApp, Telegram и Signal. На 13 август 2025 г. екип от изследователи от Рурския университет в Бохум и Университета в Лозана представиха новоразработен метод за откриване на пропагандни акаунти в Telegram на симпозиума по сигурността USENIX в Сиатъл. Този метод има потенциала да подпомогне ефективно борбата срещу дезинформацията.

Презентацията, водена от проф. д-р Ребека Овердорф, се открои с това, че екипът от автори беше удостоен с престижната награда Distinguished Paper. Методологията е не само по-бърза и по-евтина от досегашната човешка модерация, но и значително я превъзхожда по ефективност. Анализирайки 13,7 милиона коментара от 13 канала на Telegram с политически или новинарски фокус, изследователите установиха, че 1,8 процента от тези коментари могат да бъдат класифицирани като пропаганда, главно от проруска мрежа.

Ефективност на новия механизъм за откриване

Новоразработеният механизъм за откриване успя да открие пропаганда с честота на попадение от 97,6%, което е с 11,6% по-добро от средната ефективност на човешката модерация. Това варира значително, тъй като някои канали имат степен на откриване само от 20 процента, докато други могат да достигнат над 95 процента. Тези различия илюстрират колко неефективна може да бъде човешката умереност в борбата с дезинформацията.

В хода на това модериране високото ниво на ръчно усилие също е проблем. Модераторите на съдържание често са изложени на психологически стрес, особено когато трябва да се справят с проблематично съдържание денонощно. Новият алгоритъм може да помогне за намаляване на това усилие и да подобри условията на работа на модераторите.

Контекстът на дезинформацията

Борбата с дезинформацията е особено важна по време на криза, когато фалшивите новини и конспиративните разкази се разпространяват бързо в социалните медии. Експертите смятат, че обществото не е по-податливо на тези наративи, отколкото беше преди, но присъствието на такова съдържание се е увеличило значително. Това често се прави със стратегическа цел за подклаждане на негативни чувства като страх или гняв, което подчертава уместността на новоразработените методи за идентифициране на пропагандата.

Според проучване от първото тримесечие на 2023 г. 48 процента от интернет потребителите в Германия са заявили, че са попаднали на невярна или ненадеждна информация. Дезинформацията се превърна в стратегически инструмент, използван специално за манипулиране на мнения, особено в предизборни кампании. Въпреки тези предизвикателства комуникационните учени подчертават, че няма остри заплахи за демокрацията от дезинформация.

Всеки потребител може да предприеме активни действия срещу дезинформацията, като я постави под въпрос критично, сравнявайки източниците и проверявайки подателите на информация. Европейските институции създадоха ясни разпоредби, за да направят платформи като Facebook, YouTube и TikTok отговорни за справянето с проблема с дезинформацията. Законът за цифровите услуги изисква от тези платформи да оценяват рисковете за своите потребители и да предприемат ефективни мерки срещу дезинформация.

Развитието на Рурския университет в Бохум може да бъде решителна стъпка към по-добър информационен пейзаж, в който дезинформацията може не само да бъде открита по-бързо, но и да се бори по-ефективно. Проблясък на надежда във време, характеризиращо се с несигурност и претоварване с информация.