Нов проблясък на надежда: имунна активация, открита при спастична параплегия!

Нов проблясък на надежда: имунна активация, открита при спастична параплегия!

Най-новите разработки в изследването на спастична параплегия тип 15 са във фокуса на интердисциплинарен проект, ръководен от проф. д-р Елвира Мас от Института LIMES към Университета в Бон и д-р Марк Бейер от Германския център за невродегенеративни заболявания (DZNE). Това заболяване засяга невроните в мозъка, които са отговорни за контролирането на движението и причинява неконтролирано потрепване и парализа, които обикновено започват в късна детска възраст. Точната причина за смъртта на мозъчните клетки засега не е известна, но дефект в гена SPG15, който е отговорен за важен протеин, изглежда играе ключова роля. Според изследователите масовото възпаление възниква преди да настъпи първото увреждане на невроните, което показва ранна прогресия на заболяването.

Проучването се фокусира по-специално върху ролята на имунната система, като изследователите изследват поведението на микроглията - имунните клетки в мозъка - и имунните клетки от костния мозък. Микроглията мигрира към мозъка по време на ембрионалното развитие, докато други имунни клетки могат да достигнат до там чрез кръвния поток. Забележителна част от изследването включва маркиране на клетки от костен мозък с флуоресцентно багрило, за да се разграничат от микроглия. Микроглиите се променят рано в развитието на заболяването и се трансформират в така наречените „свързани със заболяването микроглии“, които освобождават вещества-преносители и насърчават активирането на цитотоксични Т клетки. Това взаимодействие увеличава възпалителния процес, което предполага, че ранното имунно активиране характеризира първите фази на заболяването, а не загубата на моторни неврони.

Неврологични автоимунни заболявания на фокус

Освен това изследванията в Charité – Universitätsmedizin Berlin хвърлят светлина върху развитието, диагностиката и лечението на неврологични заболявания, които се влияят от автоантитела. Клиничната изследователска група „BecauseY“ се финансира от Германската изследователска фондация (DFG) с 6,2 милиона евро за четири години. Тази група има за цел да изследва честотата, целите и функциите на засегнатите от неврони автоантитела, които потенциално могат да предизвикат заболявания като деменция, епилепсия, психози и автоимунен енцефалит. Проф. д-р Матиас Ендрес посочва, че необходимостта от изследване на автоимунитета в неврологията и психиатрията все още е голяма.

Като част от изследванията ще бъде създаден център, който съчетава фундаментални и клинични изследвания. Тук ще се събират проби от пациенти с цел разработване на нови диагностични тестове и иновативни терапевтични методи. Изследователи, ръководени от проф. д-р Харалд Прюс, планират да пресъздадат автоантитела и да разберат как работят. Възможностите, с които автоантителата могат да бъдат лекувани в бъдеще, биха могли също така да осигурят представа за други заболявания като инсулт и невродегенеративна деменция.

Възможни терапевтични подходи

Резултатите от това изследване са обещаващи и подчертават значението на интердисциплинарното сътрудничество. Констатациите от проучването на спастична параплегия тип 15 и неврологични автоимунни заболявания могат да доведат до нови терапевтични перспективи. Те включват, наред с други неща, лекарства за потискане на имунната система, което може да бъде важно не само при спастична параплегия, но и при други невродегенеративни заболявания като Алцхаймер.

Съвременните разработки показват, че медицината е на всеобхватен път към по-добро разбиране на причините и механизмите на неврологичните заболявания. Комбинацията от основни изследвания, клинично приложение и интердисциплинарно сътрудничество е от решаващо значение за разработването на нови терапии и устойчивото подобряване на качеството на живот на засегнатите.

За повече информация относно текущото проучване и неговите резултати посетете Университет в Бон, на Национални институти по здравеопазване както и на Шарите – Университетска медицина в Берлин.