Невроразнообразие на работното място: Възможности за хора с ADHD и аутизъм
FernUniversität Hagen изследва ADHD и аутизма в професионалния живот, за да подкрепи невродивергентните хора.

Невроразнообразие на работното място: Възможности за хора с ADHD и аутизъм
Предизвикателствата на хората с ADHD и аутизъм на пазара на труда са във фокуса на изследването на психолога Керстин Ердал. В докторската си степен в FernUniversität Hagen Тя изследва как невродивергентните хора могат по-добре да развият своя потенциал. ADHD и аутизмът често се сблъскват с предразсъдъци и се възприемат като модерно заболяване или социално проблематично. Това са форми на невродивергенция; мозъкът работи по друг начин, а не в дефицит.
В Германия около 1-2% от възрастните са аутисти, докато 2-3% са диагностицирани с ADHD. Тези числа дори могат да бъдат по-високи, тъй като много от засегнатите не получават диагноза. Хората с ADHD често се борят с обучителни трудности, невнимание и импулсивно поведение. Реалността на пазара на труда показва, че само 4 от 10 души с аутизъм са наети, докато засегнатите от ADHD често срещат трудности да задържат работата си. Дългосрочната безработица често води до психологически проблеми като депресия и тревожни разстройства.
Уместността на подкрепящата работна среда
Подходящата работа може да има изключително положителен ефект върху невродивергентните хора. Керстин Ердал подчертава, че трябва да се вземат предвид индивидуалните нужди. Работодателите трябва да работят със служителите, за да създадат подходяща среда за укрепване на устойчивостта на засегнатите и да им помогнат да запазят работата си в дългосрочен план. Това включва мерки като тиха работна среда, помощни технологии, зони за уединение и ясни инструкции.
Едно от предизвикателствата на работното място за невродивергентните индивиди е възприемането на стреса. Това е по-интензивно поради разликите в мозъчното окабеляване, особено във функционирането на амигдалата. Хората с аутизъм често имат затруднения в социални ситуации и се нуждаят от установени рутини, за да се чувстват комфортно.
Успешни примери от практиката
Забележителен пример за интеграция на невродивергентни служители може да се намери в агенцията за брандиране в Цюрих Двойно. Водена от Мариус Дефлорин и Ное Робърт, и двамата диагностицирани с ADHD, агенцията има за цел да насърчава творчеството чрез различни гледни точки. Тук се провеждат структурирани срещи, които избягват дългите малки разговори. Това е особено полезно за служители с аутизъм, както потвърждава Майкъл Маурантонио.
Агенцията е обособила индивидуални офиси, за да минимизира шумовите фактори и позволява на служителите си гъвкаво да организират работното си време и местоположение. Въпреки многото положителни подходи в индивидуализираните модели на работа, Дефлорин и Робърт докладват за компании, които правят само повърхностни промени, без да предлагат реална подкрепа за служители с неврологично разнообразие.
Хелене Хакер, специалист по психиатрия, също предупреждава срещу тривиализиране на сложни клинични картини, което възниква от наричането на „невродайвърите“ „суперсила“. Много хора, които попадат в аутистичния спектър, често нямат възможност да използват силните си страни изгодно.
Невроразнообразието като възможност за компаниите
Терминът „невроразнообразие“, измислен от социолога Джуди Сингър, описва неврологично разнообразие и предположението, че всеки мозък работи по различен начин. Смята се, че 15-20% от населението на света е невроразнообразно. Това разнообразие може да донесе конкурентни предимства в екипите, ако силните страни на всеки човек се използват правилно.
Организационният консултант Вера Херцман подчертава, че компаниите трябва да се променят, за да отговорят на нуждите на невродивергентните служители. Корекциите в офисната среда могат да се адаптират към сензорната чувствителност, а поддържащата работна среда е от решаващо значение за благосъстоянието. Това е единственият начин да се сведе до минимум дискриминацията на работното място и да се даде пространство на индивидуалните силни страни.
В обобщение може да се каже, че интегрирането на невродивергентни служители е не само въпрос на справедливост, но и решаващ фактор за креативността и иновативната сила в компаниите. Условията за това обаче все още трябва да бъдат подобрени в много области.