Революция в медицината: Насоки, чувствителни към пола за всеки!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Професор д-р Sabine Oertelt-Prigione от UNI Bielefeld обсъжда чувствителната към пола медицина в специално издание на BMJ.

Professorin Dr. Sabine Oertelt-Prigione von UNI Bielefeld diskutiert geschlechtersensible Medizin in einer Sonderedition des BMJ.
Професор д-р Sabine Oertelt-Prigione от UNI Bielefeld обсъжда чувствителната към пола медицина в специално издание на BMJ.

Революция в медицината: Насоки, чувствителни към пола за всеки!

Дискусията относно чувствителната към пола медицина става все по-важна в светлината на резултатите от текущия анализ на клиничните насоки. Професор д-р Сабине Ертелт-Пригионе, която ръководи работната група по медицина, чувствителна към пола, подчерта необходимостта от справяне със структурните неравенства в здравеопазването в перспективна статия. Нейната статия е част от специален брой на British Medical Journal (BMJ) на тема „Иновации в женското здраве“ и подчертава потенциала на клиничните насоки за по-справедливо здравеопазване.

В общността Насоките за клинична практика (CPG) се разглеждат като стратегически инструменти за определяне на стандарти за грижа, напредък в изследванията и идентифициране на потенциал за иновации. Въпреки това анализът на 325 европейски насоки между 2012 г. и 2022 г. показва тревожни резултати: докато 74% съдържат термини, свързани с пола или пола, само 4,7% от препоръките действително се отнасят до тези аспекти. Проблемите, свързани с пола, са особено пренебрегнати в кардиологията; тук само 1,6% от насоките се занимават с проблемите на кръстосания пол.

Ролята на комитетите за насоки

Централен проблем е доминирането на мъжете в комисиите за насоки, което засяга отчитането на аспектите на пола при разработването и прилагането на тези стандарти. Oertelt-Prigione и нейният екип от изследователи подчертават необходимостта от по-разнообразни експертни групи за насърчаване на по-всеобхватни препоръки. Това структурно пренастройване на разработването на насоки трябва да се съсредоточи върху различни целеви групи, социален контекст и местни възможности за грижа.

Дискусията за по-приобщаващо здравеопазване обаче не е нова. Антидискриминационните изследвания също подчертават предизвикателствата, които дискриминацията и неравенствата причиняват в здравния сектор. Цялостното разглеждане на чувствителната към пола медицина е от съществено значение. Необходимостта от разглеждане на специфични за пола въпроси извън класическите „женски проблеми“ се подчертава от различни автори като Bartig et al. (2021) и Heise et al. (2019) поддържа.

Препоръки за в бъдеще

Основно предложение за подобряване на разработването на насоки е да се включат заинтересовани страни с практически опит в здравеопазването, особено от страни с по-ниски доходи. Цифровите инструменти за вземане на решения, основани на доказателства, също могат да помогнат за подобряване на здравеопазването. Процесът на обратна връзка с местните потребители е от голямо значение.

За да се гарантира дългосрочната ефективност и проследимостта на клиничните насоки, изследователите призовават за независима институция, която да координира международните стандарти и да архивира насоките. Тези мерки биха могли да използват по-добре потенциала на насоките, за да направят структурните неравенства в изследванията и грижите по-видими. В крайна сметка подобно развитие трябва да спомогне за насърчаване на равенството в здравеопазването по целия свят.

Призовават се министерствата и институциите да подходят сериозно към този проблем, за да намалят конкретно съществуващите бариери пред здравеопазването и да осигурят по-справедливо разпределение на здравните ресурси.

Университет Билефелд съобщава, че са необходими повече разнообразни експерти в комисиите за насоки за насърчаване на приобщаващи препоръки и създаване на структури за чувствителна към пола медицина. Подробности за чувствителната към пола медицина могат да бъдат намерени и в анализа на източници като напр Федерална фондация за равенство, което допълнително засилва необходимостта от действия в антидискриминационните изследвания.