Криза на доверието в журналистиката: Проучването подчертава недоволството от демокрацията

Криза на доверието в журналистиката: Проучването подчертава недоволството от демокрацията

На 6 юни 2025 г. екипът от Института по журналистика към Техническия университет в Дортмунд бе удостоен с престижната награда „Алексис дьо Токвил“ в Сейнт Луис (САЩ). Тази награда се присъжда ежегодно от Световната асоциация за изследване на общественото мнение (WAPOR) за най-добра научна статия по темите на демокрацията и общественото мнение. Награденият документ се занимава с връзката между медийния скептицизъм и недоволството от демокрацията в Германия и е описан като добре обмислен и емпирично базиран.

Изследователската група, състояща се от д-р Томас Рьосинг, Кристина Бекман, Леони Кржитецко, проф. Михаел Щайнбрехер и проф. Гюнтер Рагер, установи в дългосрочното си проучване „Журналистика и демокрация“, че има значителна връзка между намаляващото доверие в журналистиката и общото недоволство от демокрацията. Това води до извода, че просперитетът на респондентите е тясно свързан с тяхната неудовлетвореност и от двете сфери.

Криза на доверието в журналистиката

Настоящите резултати от изследването са не само от интерес за учените, но и са силно политически актуални. Подробно проучване показва, че част от населението системно не вярва на журналистите. Проучванията показват, че около 11% от анкетираните нямат доверие на медиите и смятат, че са умишлено измамени. Освен това 15% смятат, че медиите и политиката работят заедно, за да манипулират общественото мнение. Този скептицизъм нарасна значително, след като терминът „лъжлива преса“ стана широко разпространен през 2014 г., особено на демонстрациите на Pegida и AfD.

Всъщност атаките срещу медийни служители в Германия са се увеличили драстично между 2015 г. и 2022 г., като са регистрирани 287 физически атаки. Разпространението на медиен цинизъм е ясно свързано с пропуски в представянето и липса на познания за медиите. Липсата на разбиране за това как работи журналистиката засилва това недоверие и води до разделен образ на журналистиката в Източна и Западна Германия.

Укрепване на медийното доверие

Проучването предполага, че по-голямата прозрачност в работата на журналистите и целенасоченото насърчаване на медийната грамотност сред населението може да помогне за укрепване на доверието. Медийната грамотност се счита за съществена за демократичното участие и включва когнитивни, емоционални и практически измерения. Когнитивните умения се отнасят до познаване на медийните системи, докато афективните умения включват оценяване на журналистиката.

Професионалната журналистика се разглежда като съществена за функционирането на една демокрация. Въпреки това, журналистиката е в разгара на криза на доверието, която също се подхранва от напредващата дигитализация и използването на AI. Първите приложения на AI в журналистиката датират от преди около десет години и днес журналистите са изправени пред предизвикателството да се справят с автентичността на съдържанието и да поддържат доверието на публиката.

И накрая, трябва да се отбележи, че проучването „Журналистика и демокрация“ е подкрепено от фондация NRZ Press House и всяка година анкетира политици, журналисти и населението, за да анализира цялостно очакванията към журналистиката и доверието в тази институция. Тези прозрения са от голямо значение както за медийния пейзаж, така и за политическите структури.

За повече информация как се възприема журналистиката днес и какви предизвикателства трябва да преодолява, можете да намерите подробни анализи в съответните изследвания. Това показва и академично изследване Федерална агенция за гражданско образование сложността на връзката между журналистика и общество.

В допълнение, изчерпателните проучвания за медийната грамотност и очакванията към журналистиката в Обучение по журналистика от TU Dortmund споменати, които предлагат вълнуващи прозрения за различните гледни точки.