Копия на Schöninger: Най-новите датировки внасят нов живот в стари ловни находки!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Университетът Йоханес Гутенберг в Майнц проучва копията от Шьонинген, които са създадени преди 200 000 години и са археологическа сензация.

Die Johannes Gutenberg-Universität Mainz untersucht die Schöninger Speere, die vor 200.000 Jahren entstanden, als archäologische Sensation.
Университетът Йоханес Гутенберг в Майнц проучва копията от Шьонинген, които са създадени преди 200 000 години и са археологическа сензация.

Копия на Schöninger: Най-новите датировки внасят нов живот в стари ловни находки!

Шьонинген, Долна Саксония, се откроява не само като място с живописен пейзаж, но и като важен исторически обект, благодарение на впечатляващите си археологически находки. Копията от Шьонинген са най-старите оцелели дървени ловни оръжия в света. Едва наскоро възрастта на тези очарователни артефакти беше преоценена от международен изследователски екип. Това преориентиране доведе до корекция от 400 000 години на 200 000 години, което оказа дълбоко влияние върху цялото датиране на ловните практики по това време. Както докладва университетът Йоханес Гутенберг в Майнц, предишните оценки на възрастта се основават на по-малко прецизни анализи на слоеве, докато настоящите открития са осигурени от рафиниран процес на рацемизация на аминокиселини.

Изследването и документирането на копията Шьонингер се проведе в уникален, херметичен ловен лагер, който беше 10 метра под нивото на водата, докато нивото на подпочвените води спадна. Тези идеални условия за съхранение са направили възможно предаването на 20 до 25 ловни оръжия, включително до десет копия с дължина до 2,5 метра. Констатациите са описани подробно в скорошна публикация в списанието Science Advances.

Значението на находките

Едно от най-забележителните открития в Шьонинген е стратегическият лов на коне. Общо са убити над 50 коня, което говори за високоспециализирани ловни стратегии на жителите по това време. Тези открития подчертават не само способностите на неандерталците, но и високото качество на човешкото сътрудничество и организация преди 200 000 години. Трябва да се отбележи, че находките в Шьонинген са класифицирани в средния палеолит и ранния неандерталски период, което ги прави ключ към нашето разбиране за еволюцията на човешкото поведение.

Изследването се смята за „експериментално“ и „противоречиво“ от някои експерти. Критици, като Томас Тербергер и Юта Уинземан, са скептични относно слабостите в модела на геоложките отлагания, докато други, като Тобиас Лауер, смятат методологията за полезна, но подчертават, че калибрирането на данните е от съществено значение. Въпреки тези дискусии, остава да се види, че копията от Шьонинген са най-старите напълно запазени ловни оръжия в света.

Палеонът: Прозорец в каменната ера

Изследователският музей „Палеон“, открит през 2013 г., служи като ориентир за тези значими находки. Проектирана от архитектурна фирма в Цюрих, футуристичната сграда очарова посетителите с богатото си предлагане. В допълнение към копията на Шьонингер, музеят показва и други изчезнали животински видове, като саблезъби котки и горски слонове. Особеност е почти пълният скелет на горски слон, който беше открит през 2017 г.

Музеят предлага не само обиколки на мястото на разкопките, но също така обхваща важни теми като изменението на климата и геоложките промени. Обиколките могат да се организират за групи до 25 души, като входът за възрастни е 9 евро (с намаление 6 евро). Работното време варира в зависимост от сезона, а кафене и бистро осигуряват храна за гостите.

Като цяло ансамбълът от исторически находки и модерен музей илюстрират колко важен е Schöningen не само в регионалната, но и в световната археология. Регионът привлича множество посетители, които искат да научат повече за много ранните ловни практики и социалните структури на хората преди 200 000 години. Силно presse.uni-mainz.de и buskompass.de Шьонинген може дори да получи статут на световно културно наследство в бъдеще.

Сайтът е не само поглед назад към миналото на човечеството, но и жива част от изследването на човешката еволюция и разбирането на нашите предци.