Арктическият морски лед се топи: драматични тревожни признаци за бъдещето!

Арктическият морски лед се топи: драматични тревожни признаци за бъдещето!

Ново проучване, публикувано на 14 април в списанието Nature Communications публикувана, хвърля светлина върху сложните транспортни механизми на хранителни вещества и замърсители от сибирските реки до Арктика. Ръководен от университета в Бристол, международен изследователски екип събра информация от най-голямата арктическа експедиция, експедицията MOSAiC. Изследователският кораб POLARSTERN плаваше в морския лед цяла година и предостави ценни данни за трансполярния дрейф, важно океанско течение в Северния ледовит океан, което транспортира както сладководни, така и сухоземни материали.

Изследването показва как работи трансполярният дрейф и кои фактори, включително повишаващите се температури, влияят върху разпространението на замърсители. Според проучването веществата от сибирските реки навлизат в централния Арктически океан чрез трансполярен дрейф и се придвижват по-нататък в Северния Атлантик. Това се отнася както за естествени вещества като хранителни вещества и микроелементи, така и за антропогенни замърсители, включително микропластмаси и тежки метали. Изследването документира значителни промени в състава на сибирската речна вода по протежение на пътя на дрейфа.

Влияние на морския лед върху масовия транспорт

Централна констатация на изследването е активната роля на морския лед в преразпределението на веществата. Морският лед абсорбира материали от множество реки и следователно играе ключова роля в транспорта на хранителни вещества и замърсители. Изследователският екип извърши анализи на изотопи на кислород, неодим и редкоземни елементи в проби от морска вода, морски лед и сняг, което им позволи да проследят произхода на веществата, транспортирани в реките.

Проучването също така поставя под въпрос общоприетото предположение, че трансполярен дрейф е стабилен „конвейер“ за речната вода. Вместо това, новите открития показват, че отклонението е пространствено и времево променливо. Тези наблюдения осигуряват уникално целогодишно наблюдение, което разширява разбирането за океанската система и има важни последици за прогнозиране на промените в арктическия масов транспорт.

Климатичните промени и техните последствия

В контекста на настоящите климатични промени е тревожно, че зимата на 2025 г. беше изключително топла в Арктика. Температурите на север от Гренландия бяха с около 10 градуса над дългосрочната средна стойност, което доведе до значително намалено образуване на морски лед. Сателитните данни показват, че площта на леда е намаляла до 12,6 милиона квадратни километра на 13 април 2025 г. Това е най-малката площ от началото на измерванията преди почти 50 години и с 5,4 процента по-малка от средната от 1981 до 2010 г., според NDR.

Изследователят на климата Дирк Ноц предупреждава, че Арктика навлиза в сезона на топене, който продължава до септември, с тънка, уязвима ледена покривка. Изследванията и наблюденията показват, че глобалното затопляне е основният фактор за това топене на леда, което се случва четири пъти по-бързо в Арктика от средното за света. Оттогава данните за потреблението са се влошили драстично: от прединдустриалните времена арктическата ледена повърхност е загубила половината от обема си от малко под осем милиона квадратни километра (1850-1900) до едва четири милиона в момента.

Моделните изчисления на IPCC предполагат, че Арктика може дори да бъде свободна от лед до средата на века, ако не се приложи достатъчна защита на климата. Ноц вярва, че трябва да очакваме първото лято без лед в Арктика през следващите пет до 25 години; дори ако всички климатични цели бъдат изпълнени, до 2100 г. се очаква глобално затопляне с 2,7 градуса.

Продължаващото намаляване на морския лед не само създава екологични рискове, но може също така да предостави икономически възможности, като увеличаване на търговското корабоплаване. В същото време обаче той представлява сериозна заплаха за животинските видове, които живеят там, особено за полярните мечки, и може да доведе до повишаване на морското равнище с до един метър до 2100 г. поради топенето на ледената покривка на Гренландия. Трябва спешно да реагираме на тези развития, за да запазим условията на живот в Арктика.