Изследователи от Кил в борбата срещу изменението на климата: осигуряване на бъдещето на растенията!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Университетът Кристиан Албрехтс в Кил представя резултатите от годишната конференция на PCC за адаптациите на растенията към изменението на климата.

Die Christian-Albrechts-Universität zu Kiel präsentiert Ergebnisse der PCC-Jahrestagung zu Pflanzenanpassungen im Klimawandel.
Университетът Кристиан Албрехтс в Кил представя резултатите от годишната конференция на PCC за адаптациите на растенията към изменението на климата.

Изследователи от Кил в борбата срещу изменението на климата: осигуряване на бъдещето на растенията!

Предизвикателствата на глобалната промяна поставят огромни проблеми за растителния свят, както стана ясно от първата годишна среща на DFG Research Group (FOR) 5640 „PlantsCoChallenge (PCC)“ на 29 септември 2025 г. в Кил. Около 40 изследователи, включително международни експерти, обсъдиха как растенията могат да се адаптират към предизвикателствата на изменението на климата. Това трансдисциплинарно изследване в университета Кил (CAU) има за цел да придобие по-задълбочена представа за последиците от глобалното затопляне и екологичния стрес, за да се разработи отговор на нарастващите загуби на реколта и необходимостта от стабилни култури.

Изследователската програма включва пет подпроекта, които изследват различни стресови фактори, на които растенията са изложени. Темите варират от наличието на кислород до стресовите реакции на водните растения и устойчивостта на диви и опитомени сортове. В допълнение към сухоземните растения ечемик, киноа и морски кресон се вземат предвид и водни растения като водорасли и водорасли. Целта е да се анализират и разберат ефектите от изменението на климата и екологичния стрес върху здравето на растенията, за да се увеличи в крайна сметка жизнеспособността на културите в селското стопанство.

Въздействие на климата и стратегии за адаптиране

Неотложността на това изследване е подкрепена от все по-острите последици от изменението на климата. 2024 г. отбеляза най-топлата година в историята, което доведе до по-чести суши, горски пожари, проливни дъждове и наводнения. Тези екстремни метеорологични явления причиняват сериозни загуби на реколта и тласкат селското стопанство до неговите граници. Много култури показват ограничена способност да се адаптират към променящите се климатични условия, което прави необходимостта от здрави семена още по-неотложна. В контекста на повишаващите се глобални температури IPCC предупреди за значителни отрицателни въздействия върху производството на зърно, ако затоплянето надвиши два градуса по Целзий.

Изследователската група PCC разглежда взаимодействията между различни фактори на стреса, за да развие цялостно разбиране на механизмите за адаптация на растенията. Важен напредък, особено в областта на редактирането на генома, може да изиграе ключова роля за значително увеличаване на устойчивостта на културите. Процеси като CRISPR/Cas са обект на бърз технологичен прогрес и позволяват целенасочени генетични интервенции, които конкретно могат да направят растенията по-устойчиви на болести или абиотичен стрес.

Резултати и перспектива

По време на конференцията бяха представени първоначални резултати за физиологични и еволюционни адаптации към стресови фактори като суша и топлинен стрес. Успехът на тези изследователски подходи може не само да обогати научната общност, но и да създаде новаторски основи за селскостопанската практика. Д-р Гьотц Хенсел, един от активните изследователи, работи върху повишаване на толерантността на културите към промените в климата чрез редактиране на генома.

В обобщение, инициативата PCC може да допринесе значително за това как селското стопанство на бъдещето може да бъде адаптирано към предизвикателствата на изменението на климата чрез своята трансдисциплинарна ориентация и сътрудничество с различни институции, включително Центъра за изследване на океана GEOMAR Helmholtz и университетите в Мюнстер и Тюбинген.

Текущите изследвания особено подчертават необходимостта от увеличено използване на иновативни технологии и методи, както и международно сътрудничество за разработване на по-устойчиви, адаптирани към климата култури, които могат да отговорят на хранителните нужди на нарастващото световно население дори при трудни условия.