Изследователи на климата под натиск: Как климатичните промени влияят на психиката!

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Постдокторантката Анна Лена Берхт от университета в Кил разглежда психологическия стрес на изследователите на климата в специализираното списание „Nature Climate Change“.

Die Postdoktorandin Anna Lena Bercht von der Uni Kiel thematisiert psychische Belastungen von Klimaforschenden im Fachmagazin „Nature Climate Change“.
Постдокторантката Анна Лена Берхт от университета в Кил разглежда психологическия стрес на изследователите на климата в специализираното списание „Nature Climate Change“.

Изследователи на климата под натиск: Как климатичните промени влияят на психиката!

Психологическият стрес, който учените по климата изпитват поради ефектите от изменението на климата, е неотложен проблем, който все повече навлиза в общественото съзнание. uni-kiel.de съобщава, че много изследователи са разочаровани от своите научни открития и често неадекватните политически действия. Това несъответствие може да доведе до чувство на безсилие и отчаяние, особено ако нечие изследване не доведе до незабавни политически действия.

Постдокторантът Анна Лена Берхт от университета Кристиан Албрехтс в Кил се фокусира върху психологическите последици за изследователите в своя коментар в специализираното списание „Nature Climate Change“. Тя докладва за емоционалните предизвикателства, пред които са изправени учените, които изпитват прякото въздействие на климатичната криза върху тяхната сфера на работа. Чувства като страх, тъга и безпокойство са често срещани, но много от тях не са склонни да ги изразят открито. Берхт критикува факта, че много от нейните колеги са оставени сами да се справят с тези тежести, което може да доведе до оттеглянето им от изследването на климата.

Емоционална устойчивост и подкрепа

За да подкрепи емоционалната устойчивост на учените по климата, Берхт предлага да се предприемат структурни мерки. Те могат да включват по-силна работа в мрежа, семинари, програми за партньорско наставничество и партньорски надзор. Учебните програми и курсовете за допълнително обучение също биха били полезни за насърчаване на уменията за справяне с емоционалния стрес. Самата Берхт е изпитала емоционални предизвикателства в своите изследвания, например с рибарите от Лофотен в Норвегия, които са застрашени от изменението на климата. Нейната колежка Верена Санднер Ле Гал изучава местната общност гуна в Панама, която е принудена да напусне родината си поради постоянните наводнения.

Тежестта, причинена от изменението на климата, засяга не само учените, но и широката общественост. Според това Федерално министерство на околната среда Изменението на климата също предизвиква страх, безпомощност и тревоги сред населението. Термини като „еко-безпокойство“ и „екологична скръб“ описват тези емоционални реакции, които могат да възникнат както като подходящи отговори на климатичната криза, така и като прекомерни емоционални реакции. Силните емоционални реакции включват поведение на избягване, парализа на действието и нарушения на съня.

Психично здраве в контекста на промяната на околната среда

The Федерална агенция по околната среда отбелязва, че изменението на климата има не само преки психологически последици, често в резултат на природни бедствия или екстремни метеорологични явления, но че дългосрочните промени като продължителни суши могат също да причинят психологически стрес. Изследването има за цел да идентифицира рисковите групи, които са особено силно засегнати.

Докато повишаващите се температури и екстремните природни явления като урагана Катрина през 2005 г. могат да доведат до увеличаване на симптомите на посттравматично стресово разстройство и тревожност, феноменът „соласталгия“ описва чувството на загуба и емоционален стрес, причинени от промени в познатото жизнено пространство. Федералното министерство на околната среда също така подчертава, че са необходими индивидуални и политически действия срещу изменението на климата, за да се сведат до минимум отрицателните психологически ефекти.