80 години мир: Констанц си спомня живота след 1945 г

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

Поредицата от събития „Пътища на живота след 1945 г.“ започва в Констанц на 8 май 2025 г., за да запази историческите спомени живи.

Am 8. Mai 2025 startet die Veranstaltungsreihe „Lebenswege nach 1945“ in Konstanz, um historische Erinnerungen lebendig zu halten.
Поредицата от събития „Пътища на живота след 1945 г.“ започва в Констанц на 8 май 2025 г., за да запази историческите спомени живи.

80 години мир: Констанц си спомня живота след 1945 г

На 8 май 2025 г. се навършват 80 години от края на Втората световна война. На този исторически фон в центъра на Констанц ще се проведе поредица от събития, озаглавени „Жизнени пътища след 1945 г. – поколенията в диалог“. Тази серия, планирана от 8 до 31 май 2025 г., се фокусира върху живата памет за значими исторически събития и насърчава обмена между културни работници, студенти и различни поколения. Организатор е Ан-Беренике Ротщайн, професор по романтична литература в университета в Констанц. Цялата серия е подкрепена от университетския forum.konstanz, в сътрудничество с HTWG Konstanz, Volkshochschule Landkreis Konstanz e.V. и културната служба на град Констанц.

На 8 май 2025 г. от 18.30 часа ще се състои откриващото събитие, сценично-музикално четене с надслов „Когато нещо минава през нещо – житейски пътища след 1945 г.“. в зала Астория на Културен център Констанц. Тук ансамбъл „Lautwärts” ще представи гласове от различни времена, съпроводени от музика на композитора Андреас Гайер. Евелин Тортън Бек, оцеляла от Холокоста, ще вземе участие в това представяне. На следващия ден, 9 май 2025 г., тя ви кани на германската премиера на нейния документален филм „Never in my wildest dreams“ в HTWG от 18:30 ч.

Спомен за Холокоста

Евелин Тортън Бек е не само оцеляла от Холокоста, но и активистка. Заради еврейския си произход тя е изгонена от Австрия като дете и по-късно се включва във феминизма в САЩ. Техните натрапчиви преживявания и тяхната ангажираност допринасят значително за поддържането на паметта за зверствата на националсоциализма. Значението на подобни спомени се подчертава и от второто поколение след оцелелите, както по думите на Катаржина Варман, дъщеря на оцелял от Холокоста. Тя подчертава, че иска да запази спомените за шестте милиона избити евреи.

Холокостът се разглежда като централен въпрос в германското общество и споменът за него остава от голямо значение. Кристоф Хойбнер, изпълнителен вицепрезидент на Международния комитет Аушвиц, говори за Деня на възпоменание на жертвите на Холокоста на 27 януари, който е признат в Германия за официален ден за възпоменание на жертвите от 1996 г. насам. Ужасните престъпления, извършени в бившия лагер на смъртта Аушвиц, също остават предупредително напомняне.

Разнообразие от форми на памет

Като част от поредицата от събития се използват различни формати за илюстриране на паметта за миналото и насърчаване на диалога между поколенията. Това включва и дигитална обиколка на града за историята на еврейските експулси, както и четения с автори. Ще бъдат предложени и две важни изложби: „МЕМОРИАЛНИ ПРОСТРАНСТВА – Аудиторска обиколка в паметта на един бежанец“ от 8 до 14 май 2025 г. и „Разказване за оцеляване. Sant'Anna di Stazzema 1944/2024“ от 14 до 31 май 2025 г. Всички събития са насочени към публиката и са достъпни безплатно.

В днешното ни общество диалогът за Холокоста и антисемитизма не само се смята за важен, но е изправен и пред предизвикателства. Германското общество става все по-хетерогенно и разнообразно. Въпросите за почтеността и откритостта на тези разговори стават все по-належащи. Една всеобхватна дискусия за Аушвиц и антисемитизма може да помогне за разширяване на разбирането за човешкото достойнство в едно многообразно общество. Историците и академиците са призовани да помогнат за насърчаването на такива разговори.

Изчерпателната програма от поредицата от събития ще бъде публикувана онлайн и ще предлага поглед към различните аспекти на паметта и диалога. Във времена, когато последните оцелели и свидетели вече не са с нас, още по-важно е бъдещите поколения да участват активно в културата на възпоменание.