Бъдещето на индустрията: трансформация вместо застой!
Професор Томас Бауернхансл от университета в Щутгарт обсъжда трансформиращата роля на устойчивостта в индустриалното производство.

Бъдещето на индустрията: трансформация вместо застой!
Индустриалното производство е изправено пред фундаментална промяна. Професор Томас Бауернхансл, ръководител на Института за промишлено производство и фабрични операции (IFF) в Университета на Щутгарт, подчертава неотложността на трансформацията в скорошен подкаст. Той подчертава, че бъдещето трябва да бъде проектирано не само дигитално, но и биологично. Устойчивостта играе ключова роля и се признава като необходим двигател на иновациите, докато ефективността сама по себе си вече не е достатъчна, за да се отговори на предизвикателствата на нашето време. Това стана ясно и в дискусиите относно кръговите икономически модели и новите материали. Bauernhansl апелира към системното мислене, което се разглежда като основна основа за ефективна промяна.
Като част от текущите разработки, проучването „Индустриална трансформация“ на Института за индустриално инженерство и организация Fraunhofer IAO описва, че създаването на индустриална стойност е под натиск поради глобални кризи, технологични катаклизми и нарастващи изисквания за устойчивост. Целта на изследването е да предложи на компаниите ориентация и методологични подходи за създаване на устойчива стойност. Фокусът е върху концепцията за управление на индустриалната трансформация, която служи като структурна рамка за систематично планиране и контрол на процесите на промяна.
Управлението като ключ към трансформацията
Д-р Мориц Хамерле, ръководител на изследователската област „Когнитивно инженерство и производство“ във Fraunhofer IAO, обяснява, че трансформацията не трябва да се разбира само като стъпка към нова технология, но и като фундаментално пренастройване на самите организации. Управлението се оказва важен за планирането инструмент, който отчита всички ресурси, процеси и стратегии. Той гарантира, че съществуващите модели за създаване на стойност са заменени от иновативни оперативни модели и нови бизнес стратегии.
Необходимостта от тези подходи става още по-ясна, когато се вземе предвид икономическият потенциал на кръговата икономика, която става все по-важна през последните години. Това включва аспекти като намаляване на ресурсите, разширяване на употребата и рециклиране. Дефиницията на така наречените „десет R“ (Refuse, Rethink, Reduce, Reuse, Repair, Refurbish, Remanufacture, Repurpose, Recycle, Recover) предлага целенасочен подход за прилагане на тези принципи в компаниите. Според доклада за глобалната циркулярност на Deloitte и Circle Economy за 2023 г. делът на кръговата икономика в световната икономика е едва 7,2 процента, което е спад от 9,1 процента през 2018 г.
Ролята на университетите и стартиращите фирми
Bauernhansl също подчертава централната роля на университетите и стартиращите фирми при оформянето на тази трансформация. Тези институции са не само носители на иновативни идеи и технологии, но и пионери в образователната реформа, необходима за подготовка на следващото поколение за предизвикателствата на индустриализацията. В днешните бързо развиващи се времена за компаниите е от решаващо значение да разберат как могат да мотивират хората активно да оформят промяната - защото смелостта и способността да се справяте със сложността са основни предпоставки за успех.
Като цяло индустриалната трансформация изисква преосмисляне на начина, по който компаниите проектират икономически процеси. От съществено значение е да се стремим към дългосрочно устойчиво, ефективно и устойчиво създаване на стойност. Всички участници – компании, правителства, инвеститори и потребители – са призовани да признаят потенциала на кръговата икономика и активно да оформят тенденцията.