Жените в науката: Защо видимостта продължава да страда

Жените в науката: Защо видимостта продължава да страда

Докладите по научни теми често са доминирани от мъже, както показва скорошно проучване на Технологичния институт в Карлсруе (KIT). Това проучване на видимостта на жените в медийното отразяване на научни рискови теми показва, че жените учени са цитирани само в 18 процента от случаите. Делът на жените в изследваните изследователски области е около 31 процента. Това подчертава значително несъответствие между действителното представяне на жените в науката и тяхната медийна видимост. Въпреки това недостатъчно представяне, изследователите не откриха доказателства за пряка дискриминация чрез процедури за подбор на журналисти. По-скоро резултатите показват, че медийната видимост зависи в голяма степен от йерархичната позиция, производителността и изследователското влияние.

Това проучване се основава на анализа на 4860 статии от четири водещи германски медии, публикувани между 1995 г. и 2020 г. То разглежда осем свързани с науката рискови теми като ебола, глифозат и COVID-19. Бяха записани и систематично кодирани около 1800 учени. Резултатите показват, че жените често са по-малко склонни да заемат топ позиции и да постигнат по-ниски публикации и репутация. Недостатъчното представяне на жените учени отразява структурните неравенства в научната система и показва, че журналистиката не само отразява академичните йерархии, но и ги укрепва, без активно да ги насърчава.

Спуканият тръбопровод и последствията от него

Несъответствието между броя на мъжете и жените в науката се засилва и от феномена „спукан тръбопровод“. В Германия жените вече са добре образовани, но техният дял в университетите намалява с напредването им по стълбата на академичната кариера. Според Федералното министерство на научните изследвания, технологиите и космоса (BMFTR), съотношението на жените по академична кариера е следното: 46 процента от докторантите са жени, само 36 процента от постдокторантите и само 29 процента от професорите.

За да противодейства на това, БМФТР стартира различни инициативи. Това включва и програмата за жени професори, която служи като централен инструмент за насърчаване на равенството в университетите. Четвъртата фаза на програмата стартира през 2023 г. и продължава до 2030 г. с обем на финансиране от 320 милиона евро. Други мерки включват каскадния модел от 2011 г., който гарантира, че делът на жените на всяко кариерно ниво е поне равен на предишното ниво.

Предизвикателства и възможности за жените в науката

Въпреки този напредък, реалността е, че жените в науката все още са изправени пред множество предизвикателства. В исторически план те често са систематично пренебрегвани и не са назовавани. Дори сега много жени изпитват затруднения да открият, че гласът им се чува и вярва. Професор Елке Волф от Мюнхенския университет за приложни науки подчертава, че специфичните за пола практики и стереотипи поставят жените в неравностойно положение в предметите на MINT. Това възприятие се описва с термина „хладен климат“, който представлява неприветлива работна атмосфера за жените в сфери, доминирани от мъже.

Така нареченият ефект на Матилда показва, че приносът на жените в науката често е по-малко признат. Това е исторически проблем, който засяга и видни жени учени като Лиз Майтнър и Розалинд Франклин. Това има и финансови последици: жените професори печелят средно с 660 евро по-малко от своите колеги мъже на най-високото ниво на заплата. Това показва, че въпреки всички инициативи за насърчаване на равенството, има още много да се направи.

Насърчаването на видимостта и постиженията на жените в науката е от решаващо значение за премахването на половите стереотипи. Инициативи като „Разнообразието свързва“ имат за цел не само да увеличат равните възможности, но и да повишат осведомеността относно диференцираните по пол аспекти в изследванията. Учени като Илва Гьотберг, която беше призната за нововъзникващ лидер в списание TIME, са важни модели за подражание, които показват, че си струва да се борите за собствената си видимост.

В обобщение може да се каже, че медийната видимост на жените в науката значително изостава от реалния им брой. Структурните неравенства и недостатъците, с които се сблъскват жените в научната система, продължават да бъдат предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно. Както образованието, така и целевото финансиране играят ключова роля в бъдещето на науката.

За допълнителна информация по тези теми можете да видите докладите от KIT, BMFTR и анализите на Tagesschau.de: КОМПЛЕКТ, BMFTR и ежедневни новини.