Гигантски екзопланети: Астрономите революционизират възгледа ни за M джуджетата!
Изследвания в университета в Хайделберг: Откриване на нови екзопланети около M джуджета с помощта на спектрографа CARMENES.

Гигантски екзопланети: Астрономите революционизират възгледа ни за M джуджетата!
Изследването на екзопланетите е вълнуваща област на астрономията, която постоянно предоставя нови прозрения. Изключителен проект в тази област е програмата CARMENES, която е разработена в обсерваторията Calar Alto в Испания и е изградена в държавната обсерватория Königstuhl в Хайделбергския университет. Целта на това изследване е да открие екзопланети, които обикалят около звезди с по-малко от една десета до около половината от масата на Слънцето, така наречените М джуджета. Тези звезди са най-често срещаните в галактиката и показват лесно измерими движения чрез гравитационното привличане на техните планети, което позволява на астрономите да анализират как се движат орбитите им uni-heidelberg.de докладвани.
Като част от тази програма изследователите избраха 15 звезди от каталог от 2200 M джуджета и анализираха данните за радиалната скорост. Техният анализ доведе до откриването на четири нови екзопланети. Най-голямата от тези планети вече е повече от 14 пъти по-голяма от масата на Земята и отнема около 3,3 години, за да обиколи своята звезда. Другите три новооткрити планети имат много по-кратки орбитални периоди между 1,43 и 5,45 дни и имат маси от 1,03 до 1,52 земни маси.
Значението на М-джуджета
Статистическите анализи показват, че звездите с по-малко от 0,16 слънчеви маси имат средно около две планети с по-малко от три земни маси. Забележително е обаче, че по-големите екзопланети са по-рядко срещани сред звездите с ниска маса. Въпреки че вече сме открили около 5000 планети извън нашата слънчева система, все още не сме успели да идентифицираме идеален „близнак“ на Земята. Независимо от това, наскоро идентифицираните планети отговарят на критериите за маса, радиус и повърхностна температура, което ги прави потенциални кандидати за обитаеми светове. M джуджетата могат да осигурят стабилна среда за развитие на живот, според астрономи, участвали от няколко страни като България, Германия, Индия, Норвегия, Испания и Съединените щати.
Изследването е финансирано, наред с други, от Министерството на науката на Испания, Европейския съюз, българския фонд „Научни изследвания“ и Германската изследователска фондация. Резултатите от техните изследвания са публикувани в реномираното списание „Astronomy & Astrophysics” и представляват значителен напредък в търсенето на потенциално обитаеми планети.
Откриването на гигантски екзопланети
Успоредно с констатациите на програмата CARMENES, имаше и значителни скорошни открития от мисията TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite). Астрономите са открили две големи екзопланети, TOI-6303b и TOI-6330b, и двете по-големи от Юпитер и обикалящи около М джуджета. TOI-6303b има маса 7,84 пъти масата на Юпитер и съответния радиус, докато TOI-6330b е 10 пъти по-масивна от Юпитер и има малко по-малък радиус. Техните орбитални периоди са приблизително 9,5 дни и 6,85 дни.
Специалните свойства на тези М джуджета, които са по-малки и по-бледи от Слънцето, правят откриването на планети по-лесно, тъй като техните обитаеми зони са по-близо. Трябва да се отбележи, че досега не са наблюдавани големи и подобни на Земята планети заедно в система около М джуджета. И двете новооткрити планети са потвърдени от различни телескопични наблюдения, което предлага на наблюдателите възможност да научат повече за тяхното формиране. Учените обсъждат две основни теории за формирането на планетата: натрупване на ядрото и гравитационна нестабилност. Наличните данни предполагат, че гигантските екзопланети може да са се образували чрез един от тези два механизма.
Търсенето на други големи екзопланети около M джуджета остава от централно значение за астрономите. Чрез това изследване те се надяват да научат повече за формирането и влиянието на такива планети върху по-малки, близки светове. Тези открития разширяват списъка с известни планети извън нашата слънчева система и поставят под въпрос потенциалната им обитаемост, тъй като астрономията продължава да се утвърждава като една от най-вълнуващите области на научните изследвания.