Хайделберг си спомня: Фото изложба показва живота след войната!

Хайделберг си спомня: Фото изложба показва живота след войната!

На 8 май 1945 г. Втората световна война приключи в Европа, историческа повратна точка, сложила край на нацисткото управление на терора. В този контекст Хайделбергският университет представя важна фотоизложба, озаглавена „1945: Хайделберг – всичко изгубено?“ Той ще бъде открит тържествено на 4 май 2025 г. и е посветен на разнообразните гледни точки на хората, живели през това време, белязано от война и преследване. как uni-heidelberg.de Съобщава се, че Хайделберг е бил неразрушен през 1945 г. с изключение на мостовете на Некар. Населението обаче е дълбоко засегнато от преживяванията на диктатурата и войната.

В първите следвоенни години Хайделберг е бил не само дом на американски окупационни войници, но и на бивши принудителни работници и жертви на националсоциалистическо преследване. Тези групи трябваше да се примирят с бомбардирани хора, завърнали се от войната и бежанци, което превърна града в микрокосмос от следвоенния период. Проф. Енгехаузен описва Хайделберг като междинна станция, дом, място на репресии и цел на надеждата.

Изложбата в детайли

Фотоизложбата разглежда пет важни аспекта на това време:

• Einmarsch der Amerikaner und Beginn der Besatzungsherrschaft.
• Entnazifizierung und demokratische Reorganisation.
• Lebenswelt der Displaced Persons (DPs).
• Ernährungs- und Versorgungslage in der Stadt.
• Wiederbeginn des öffentlichen Bildungswesens und Kulturlebens.

Изложбата предлага впечатляващи прозрения за реалностите на живота на хората чрез градски изгледи и снимки от първите месеци след войната. По време на изследването на докторанти са използвани материали от градския архив на Хайделберг, архива на Хайделбергския университет и Мемориалния музей на Холокоста в САЩ.

Положението на разселените лица, които са живели в Германия в следвоенния период, заслужава особено внимание. През пролетта на 1945 г. съюзническите армии в Германия наброяват около 6,5 до 7,5 милиона ДП. Терминът „DP“ означава хора, които са избягали, били прогонени или депортирани от родината си поради Втората световна война. germanhistorydocs.org обяснява, че разселените лица включват принудителни работници, военнопленници и бивши затворници от концентрационни лагери, докато германските бежанци от Източна Прусия и Судетските планини не са получили статут на разселени лица. Условията за живот на много от тези хора бяха изключително трудни.

Предизвикателства на репатрирането

Значителен проблем за разселените лица, особено за хората от Съветския съюз, беше (принудителното) репатриране. Репатрирането често се извършва при проблемни условия; Много украинци и хора от балтийските страни бяха заплашени да се върнат в нестандартни условия на живот. bpb.de посочва, че западните съюзници първоначално са толерирали репатрирането на руски разселени лица, но скоро осъзнават свързаните с това трудности. Резолюция на ООН от 1946 г. в крайна сметка призовава репатрирането да бъде доброволно.

Съпротивата и трудностите при завръщането означават, че много разселени лица остават в Германия и понякога се опитват да изградят нов живот в градските райони. Тези сложни реалности на живота също доведоха до напрежение с германското население, което често проявяваше завист и негодувание към ДП. Предразсъдъците и антисемитските коментари не улесниха ситуационната оценка на състоянието на разселените лица.

Фотоизложбата в Хайделберг, която ще може да се види от 5 май до 11 юли 2025 г., предоставя както историческа, така и човешка гледна точка върху една едва осветена фаза от следвоенната история. Откриването на 4 май от 11 часа във фоайето на Новия университет ще постави началото на важен дискурс за опита на разселените лица и предизвикателствата на следвоенния период. Въведение към събитието ще направи докторантът Нилс Йохум.