Климатичната криза заплашва културата: експерти призовават за спешни мерки!

Климатичната криза заплашва културата: експерти призовават за спешни мерки!

Климатичната криза е едно от централните предизвикателства на 21 век, което има не само екологични, но и културни измерения. Институциите за управление на световното наследство и експертите по опазване на наследството са изправени пред неотложната задача да се справят с последиците от изменението на климата върху обектите на културното и природно наследство по целия свят. Според университета в Хайделберг описва Хайделбергски университет конференция, на която се подчертава необходимостта от интердисциплинарен обмен и научна рефлексия чрез културни изследвания. Проф. д-р Томас Шмит от HCCH подчертава важността на този размисъл, за да се отговори адекватно на предизвикателствата на климатичната криза.

На същата конференция Мари Баудис от ICOMOS Германия подчерта тревожната заплаха, която изменението на климата представлява за културното наследство. Защитата и адаптирането на обектите на световното наследство е от решаващо значение за запазването на културното многообразие и историческото съзнание. В този контекст беше представен преводът на немски език на „Документа за политиката относно климатичните действия за световното наследство“, който беше приет от Общото събрание на ЮНЕСКО през 2023 г. Документът служи като рамка за действие за участниците, ангажирани с опазването на световното наследство в контекста на изменението на климата.

Подходи за действие и предизвикателства

Политическият документ съдържа конкретни варианти за действие и призовава защитата на климата да бъде по-здраво закрепена в опазването на паметниците. Д-р Mechtild Rössler и Friederike Hansell представиха доклада. Проведоха се и две кръгли маси, в които експерти обсъдиха силните и слабите страни на политическия документ на ЮНЕСКО и неговата осъществимост. Целта на тези дискусии е да се обсъдят възможностите и ограниченията на опазването на световното наследство в контекста на климатичната криза.

Международната общност продължава да се изправя пред сложността на връзката между Конвенцията за световното наследство и глобалните инструменти за изменение на климата, като UNFCCC и Парижкото споразумение. Принос на Cambridge University Press подчертава, че Конвенцията за световното наследство се използва като правен инструмент за мобилизиране на действия в областта на климата, въпреки че практическото изпълнение на тези ангажименти често остава неадекватно. Националните интереси често влизат в конфликт с необходимите мерки за защита на културното наследство.

Хронично предизвикателство възниква и в необходимостта от екстраполиране на мерки за опазване на климата на ниво местоположение. От 2004 г. до 2006 г. петиции са подадени от 37 неправителствени организации, в които изменението на климата е основна заплаха за няколко обекта. ЮНЕСКО отговори, като сформира работна група за справяне с тези заплахи, с акцент върху мерките за адаптиране, а не върху широкомащабни усилия за смекчаване.

Интердисциплинарен обмен и бъдещи перспективи

В опит да защитят културното наследство срещу целите на Парижкото споразумение за климата, културното наследство и научните институции за климата формулираха съвместен документ за позиция. Изпълнението на целите за климата досега се оценява като недостатъчно. Проучванията показват огромно въздействие на изменението на климата върху културното наследство, включително по-топли лета в Централна Европа и нарастващи екстремни климатични явления. ICOMOS Германия, заедно с няколко други организации, проучи предизвикателствата при опазването на паметниците между ноември 2022 г. и май 2023 г. и публикува документ за позиция по тези теми.

Позиционният документ има за цел да насърчи глобалния дискурс относно културното наследство и науката за климата и ангажира подписалите се лица да засилят влиянието на изменението на климата върху културното наследство в своята работа. Областите на действие включват използването на системи от знания, овластяването на участниците в културното наследство и интердисциплинарния обмен между практиката и политиката, както и финансирането на въздействията върху климата. Видимите въздействия на изменението на климата върху културното наследство изискват незабавни действия от страна на съответните институции.

Напредването на изменението на климата налага всички държави да поемат споделена отговорност за опазването на световното наследство. Само чрез всеобхватни стратегии и сътрудничество на глобално ниво културното наследство може да бъде запазено за бъдещите поколения. Времето изтича и натискът върху вземащите икономически и политически решения нараства.