Научният подкаст подчертава речта на омразата и цифровата демокрация!

Научният подкаст подчертава речта на омразата и цифровата демокрация!

На 20 август 2025 г. ще бъде представен новият научен подкаст „WISSENsfunken“, който се занимава с възникването на научното знание и неговите ефекти. Подкастът е достъпен на всички обичайни платформи и ще се публикува ежемесечно. Първият епизод е посветен на темата за езика на омразата в интернет и представя проф. д-р Тереза ​​Нааб, която изследва ролята на социалните медии в демокрацията и феномена „заглушаване“. „Заглушаването“ е оттеглянето на хората от публичния дискурс, защото се страхуват от онлайн омраза или изключване. Фабио Крацмайер, редактор за изследователска комуникация, води през първия епизод.

С този подкаст Университетът в Манхайм създаде формат, който има за цел да засили обмена между науката и обществото. Тази стъпка е част от поредицата „More SCIENCE“, която изгражда мост между академичните знания и широката общественост. Подробности за по-нататъшните последствия и информация можете да намерите на уебсайта на университета. Лицето за контакт за допълнителна информация е д-р Maartje Koschorreck, заместник-ръководител на комуникациите и прессекретар в университета в Манхайм.

Речта на омразата и последиците от нея

Речта на омразата е ключов аспект, обхванат в новия подкаст. Социалните медии дадоха възможност на потребителите да поставят въпроси в обществения дневен ред, които често се игнорират от традиционните медии. Тази промяна има както положителни, така и отрицателни последици, особено след като неучтивостта в цифровото пространство често възпрепятства обмена на идеи. Обидите, заплахите и поляризацията са също толкова чести, колкото и стратегическите подходи, насочени към разделяне на социални групи. Скандалът с Cambridge Analytica, който популяризира теми като микронасочване и социални ботове, е само един пример за тъмната страна на дигиталната комуникация.

Изследванията показват, че през последните години има увеличение на цифровите атаки срещу политически актьори. Проучване сред 818 участници от Германия и Австрия показа, че натискът, особено върху избраните представители, е по-висок в цифровото пространство, отколкото в реалния живот. Резултатите от проучването показват още, че честотата на дигиталните атаки нараства в по-големите градове.

Стратегии срещу речта на омразата

За борба с езика на омразата и неучтивостта се появиха закони като Закона за прилагане на мрежата в Германия и Закона за цифровите услуги в ЕС. Съвременните подходи имат за цел да комбинират правни, технологични и образователни мерки. Въпреки това контраречта и индивидуалните действия често се оказват неефективни. Колективните действия, които повишават осведомеността за социалното разнообразие, се оказват по-ефективни в борбата срещу речта на омразата.

В такъв контекст медийната грамотност е от съществено значение за идентифициране и борба с проблемното съдържание. Насърчаването на уважителна култура на дискусия и достъпът до съвещателна общественост са от съществено значение. Тези принципи позволяват всички гласове да бъдат чути и аргументите да бъдат направени с оглед на общото благо.

Проектът „COUNTERFAKE“, ръководен от проф. д-р Müller-Török, има за цел да осигури технически и правни основи за борба с речта на омразата и фалшивите новини. Той работи с партньори от няколко международни университета, за да формулира цялостна концепция за укрепване на цифровото гражданско общество.

Първият епизод на „WISSENsfunken“ не само се занимава с проблема с речта на омразата и нейното въздействие върху демократичния дискурс, но и с спешната необходимост от насърчаване на социалното сближаване в един все по-поляризиран дигитален свят. Допълнителна информация по важната тема и новия подкаст можете да намерите на съответните уебсайтове на университета в Манхайм и в контекста на текущите изследвания на речта на омразата и цифровата неграмотност.