CAR Т-клетъчна терапия: разкрити са възможностите и рисковете за пациенти с рак!

CAR Т-клетъчна терапия: разкрити са възможностите и рисковете за пациенти с рак!

FAU има нов експерт в областта на CAR Т-клетъчната терапия: проф. д-р Фабиан Мюлер, който притежава W3 професура за тази обещаваща изследователска област. Университетът Фридрих-Александър Ерланген-Нюрнберг (FAU) е един от 15-те най-големи и най-интензивни изследователски университети в Германия. В него работят над 6000 души и предлага повече от 270 учебни програми за повече от 39 000 студенти. Проф. Мюлер носи богат опит от предишната си постдокторска позиция в Националния институт по рака в Бетесда, MD, САЩ.

Изследователският фокус на проф. д-р Мюлер се фокусира върху терапии, базирани на антитела, които имат за цел конкретно да изключат дегенерирали или нерегулирани клетки. Очаква се тези технологии значително да намалят страничните ефекти на традиционните терапии за рак, което ги прави обещаващ подход за борба с рака.

CAR T-клетъчна терапия и как работи

CAR Т-клетъчната терапия е модерен метод за лечение на някои видове рак на кръвта и лимфата, като остра лимфоцитна левкемия (ОЛЛ) и неходжкинов лимфом (НХЛ). Терминът "CAR" означава химерен антигенен рецептор, който е интегриран в Т клетките, за да убива специфично туморни клетки. Терапевтичният процес включва няколко стъпки:

• Blutentnahme und Filtration der weißen Blutzellen durch Leukapherese.
• Isolierung der T-Zellen im Labor und deren gentechnische Veränderung zur Herstellung des CAR.
• Verabreichung einer Chemotherapie zur Hemmung von Tumorzellen und Immunsystem (Lymphodepletion).
• Infusion der CAR-T-Zellen, die im Körper aktiv werden.

Всеки пациент получава индивидуални, генетично модифицирани Т клетки. Две CAR Т-клетъчни терапии са одобрени в Германия: axicabtagene ciloleucel и tisagenlecleucel, като и двете са насочени към повърхностния маркер CD19. Терапията се оказа ефективна, като проучванията показват, че туморите могат да се смалят значително.

Странични ефекти и нови открития

Трябва обаче да се вземат предвид възможните странични ефекти. Те включват синдром на освобождаване на цитокини, неврологични проблеми като главоболие и замаяност и цитопении с ниски нива на клетки в кръвта. Съществува и повишен риск от инфекции. Планира се дългосрочна подкрепа и наблюдение на пациентите до 15 години след терапията.

Настоящ изследователски екип в Университетската болница в Дюселдорф (UKD) е проучил интензивно страничните ефекти от CAR Т-клетъчната терапия. Наблюдавани са редки случаи на вторични ракови заболявания, като Т-клетъчни лимфоми. Мутациите в хемопоетичните стволови клетки са идентифицирани като възможна причина за тези заболявания. Тези мутации могат да възникнат спонтанно или да бъдат насърчавани от предишни терапии като химиотерапия.

Изследванията показват, че пациент, страдащ от първичен лимфом на централната нервна система, е развил периферен Т-клетъчен лимфом шест седмици след CAR Т-клетъчна терапия, което в крайна сметка е довело до смъртта на пациента. ДНК анализът разкрива мутации в гените DNMT3A и TET2, които са свързани с хематологични ракови заболявания.

В обобщение, CAR Т-клетъчната терапия представлява иновативна възможност за лечение на пациенти с рак, но също така носи определени рискове. Текущите изследвания ще бъдат от решаващо значение за по-добро разбиране на тези рискове и, ако е необходимо, за намиране на подходящи методи за скрининг преди терапията, за да се консултират индивидуално пациентите и да се минимизира рискът от усложнения.

За допълнителна информация относно терапията с Т-клетки на CAR и свързаните с нея предизвикателства, вижте подробните доклади от FAU, Германско общество за борба с рака както и най-новите открития от Университетска болница в Дюселдорф.