Дигитален шедьовър: Еделщайн на Бонер отново блести в Хайделберг!

Дигитален шедьовър: Еделщайн на Бонер отново блести в Хайделберг!

В забележителен дигитален проект, който има за цел да съживи средновековната литература, колекцията от басни „Скъпоценният камък“ на бернския доминикански монах Бонер се редактира отново. С тази работа Бонер, който е живял около 1350 г., създава първата колекция от Езопови басни и малки примери на немски език, която е замислена като затворен „буоч“. Проектът се изпълнява от Католическия университет (KU) и Университетската библиотека в Хайделберг и получава финансиране от Германската изследователска фондация (DFG). Това ново издание е от голямо значение, защото работата на Бонер предлага уникална представа за мисленето на Средновековието, оформено от морални уроци, които са все още актуални днес.

„Скъпоценният камък“ включва общо 38 текстови свидетелства, включително ръкописи и два отпечатъка от ерата на Гутенберг. Албрехт Пфистер играе важна роля в разпространението на тази работа, тъй като той публикува „Der Edelstein“ през 1461 г. като първата печатна немска книга с дърворезби. Следва второ издание година по-късно, което подчертава популярността на колекцията. Тази традиция на предаване на данни обаче е сложна, тъй като преди отпечатването книгите са били копирани на ръка, което е довело до различни традиции.

Дигитализация и нови прозрения

Ръкописите са дигитализирани и цялостно обработени във виртуалната библиотека на Университетската библиотека в Хайделберг. Девет редакционно релевантни текстови свидетели вече са транскрибирани с помощта на AI софтуера „eScriptorium“. Проектът има за цел да преобразува текста във формат, който отговаря на стандартите на Text Encoding Initiative (TEI). Това дава възможност за синоптично представяне на историята на текста, което позволява прецизен анализ и сравнение на текстовете. Първата фаза на проекта DFG е планирана да бъде завършена до началото на 2027 г. и ще осигури цифров достъп до всички записи.

Като цяло новото издание ще се основава на текстови свидетели, близки по време и език до автора. Това представлява напредък в сравнение с по-ранните издания, особено това, публикувано от Франц Пфайфер през 1844 г., което включва само 17 текстови свидетелства - което съответства на 45 процента от днешната традиция. Пфайфър се опита да реконструира оригиналния текст, но това вече се счита за остаряло. Следователно новото издание е отдавна закъсняло и сега се реализира с помощта на съвременна изследователска технология.

Значението на преброяването на ръкописите

Допълнителен важен елемент от това изследване е Преброяване на ръкописи, онлайн база данни с немскоезични ръкописи от Средновековието. Той съдържа основна информация за хора, произведения и тяхното предаване и предлага селекция от литература за историческото значение на всеки текстов свидетел. Тази база данни действа като централна точка за контакт за научни изследвания и дава възможност за цялостен достъп до цифрови копия на голямо разнообразие от ръкописи, което допълнително подчертава важността на преоткриването на „Скъпоценния камък“.

Във втората фаза на финансиране на проекта DFG, която е планирана да започне след приключване на първата фаза, се предвижда също да се разработят източниците на текстовете на „Еделщайн“ и да се коментират изчерпателно. Специален акцент ще бъде поставен и върху систематичната обработка на традицията на изображенията, като в изследването ще бъдат включени около 1350 илюстрации. Това обещава да внесе визуално измерение в анализа на приказните и морални разкази на Бонер и да изясни значението на работата му в контекста на средновековната литература.

„Скъпоценният камък“ не само играе роля в немската литературна история, но също така предлага уникален достъп до културните и морални ценности на 14-ти век. Комбинацията от инициативата за дигитализация и всеобхватно критично към текста изследване гарантира, че поуките от басните на Бонер ще бъдат достъпни и за бъдещите поколения.