Климатична симулация показва: Колко можем да спестим за нашата планета?

Transparenz: Redaktionell erstellt und geprüft.
Veröffentlicht am

На 22 юли 2025 г. KU Ingolstadt симулира глобални климатични преговори за разработване на решения за изменението на климата.

Am 22.07.2025 simulierte die KU Ingolstadt globale Klimaverhandlungen, um Lösungen gegen den Klimawandel zu erarbeiten.
На 22 юли 2025 г. KU Ingolstadt симулира глобални климатични преговори за разработване на решения за изменението на климата.

Климатична симулация показва: Колко можем да спестим за нашата планета?

Нова симулация по темата за климата наскоро се проведе в KU (Университет по изкуствата) и събра участници от различни групи, които бяха представители на страни и групи по интереси. Целта беше да се пресъздадат реалистично глобалните преговори за климата и да се даде на всички участници по-задълбочено разбиране на сложността на международните преговори. Участниците трябваше да загърбят собствените си убеждения и да приемат дадените възгледи на съответните страни за симулацията, което представляваше вълнуващо предизвикателство. Например Съединените щати бяха изобразени или под ръководството на президента Тръмп, или преди неговата ера. Актьорите от ЕС се съсредоточиха върху предизвикателствата, породени от войната в Украйна, енергийните доставки, ядрените дебати и инфлацията.

Симулацията включва шест групи, включително тези, представляващи развити нации като Канада, Австралия и Япония, както и тези, фокусирани върху Китай и Индия. Китай обърна специално внимание на политиките, свързани с изкопаемите горива и продоволствената сигурност, докато Индия обсъди въпроси като екстремни горещини, социално неравенство и геополитическо напрежение. Страните от глобалния юг, от друга страна, се занимаваха с основни въпроси като финансиране на климата, сигурност на водата и храните и миграция на климата. Тези страни имаха възможност да направят предложения за ограничаване на обезлесяването и повторното залесяване, което помогна на участниците да разберат разликите в националните приоритети и предизвикателства.

Преговори и резултати

Симулацията включваше общо три кръга преговори, в които групите формулираха своите вътрешни оферти. Основна цел беше да се ограничи глобалното затопляне до максимум 2 градуса по Целзий до 2100 г. Участниците също бяха помолени да плащат поне 300 милиарда долара годишно в международен климатичен фонд. След кръговете на преговорите делегатите представиха своите резултати, които бяха въведени в симулационна програма. Въпреки това, докато възрастните успяха да постигнат максимум 2,1 градуса затопляне до 2100 г., учениците намериха за възможно да ограничат това до 2 градуса.

За ефективна борба с глобалното затопляне бяха необходими амбициозни мерки, като стабилизиране и намаляване на емисиите на парникови газове, борба с обезлесяването и увеличаване на проектите за повторно залесяване. Симулацията показа количественото въздействие на различни мерки върху глобалното затопляне и идентифицира значителни пречки пред международното сътрудничество. Сега участниците ще подходят към следващата климатична конференция през ноември с по-широко разбиране за това как да намерят политически компромиси.

История на международната политика в областта на климата

Международните преговори за климата водят началото си от 1992 г. със „Срещата на върха на Земята“ в Рио де Жанейро. Това доведе до създаването на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (UNFCCC), която влезе в сила през 1994 г. Патентни структурни характеристики, като например годишни конференции на страните (COP), предлагат на повече от 198 държави-членки платформи за разработване на текстове за преговори и постигане на консенсус по важни решения. Важни етапи включват Протокола от Киото от 1997 г. и Парижкото споразумение от 2015 г., които имат за цел да определят ограничена цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 до под 2 градуса по Целзий.

Основното предизвикателство остава финансирането на необходимите мерки за опазване на климата, което често е спорна точка между нациите. Според Шестия доклад за оценка на Междуправителствения панел по изменението на климата (2023 г.) са необходими значителни намаления на глобалните емисии на парникови газове, за да се ограничи глобалното затопляне, тъй като изменението на климата представлява не само национално, но и глобално предизвикателство. Вероятността повърхностната температура на Земята да се повиши с до 3,2 градуса до 2100 г. без допълнителни действия представлява сериозна заплаха.

Университетът по изкуствата си е поставил за цел да интегрира устойчивостта във всички аспекти на университетския живот и в това отношение работи в тясно сътрудничество с партньори от различни социални и икономически области. Тази симулация представлява важен принос за насърчаване на бъдещи преговори относно международната политика в областта на климата и нейното прилагане.