Пандемията в преглед: Експерти анализират последствията за нашето общество

Пандемията в преглед: Експерти анализират последствията за нашето общество

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви COVID-19 за пандемия, което доведе до безпрецедентни глобални здравни и социални последици. Само пет дни по-късно, на 16 март, в Германия беше взето решение за първото общонационално блокиране на коронавируса, което влезе в сила на 22 март. До днес, 8 март 2025 г., въздействието на тази криза остава забележимо в различни сфери на живота. Учените от Бамберг работят активно върху изследването на дългосрочните последици от пандемията.

Експертиза по различните аспекти на кризата се предоставя в Университета на Бамберг. Проф. д-р Клаус-Кристиан Карбон, психолог, изучава например влиянието на маските върху комуникацията и разпространението на конспиративни теории. Изследванията му се занимават и със социалните, психологическите и етичните аспекти на пандемиите. Други учени, като проф. д-р Катя Мьоринг, анализират ефектите от пандемията върху професионалното положение на жените, особено в сферата на услугите, и се занимават с отрицателните ефекти върху майките, които са засегнати от небезопасни грижи за деца и затваряне на училища.

Психичното здраве на фокус

Не трябва да се подценява психологическият стрес, причинен от пандемията. Докладите показват, че пандемията от COVID-19 е породила страх и стрес в световен мащаб. Д-р Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, подчертава важността на справянето с тези стресови ситуации. СЗО наблюдава въздействието на кризата върху психичното здраве и предоставя важна информация и насоки. Особено децата и възрастните хора са във фокуса на вниманието.

Децата, които в ежедневието си са засегнати от затворени училища и ограничени социални контакти, изпитват подобни тревоги като възрастните. СЗО предупреждава, че липсата на структура често води до психологически стрес. В опасни домашни ситуации децата могат да бъдат изложени на допълнителни рискове. Препоръчват се стратегии за подкрепа на децата, включително честна комуникация, творчески дейности и, най-важното, грижа.

Възрастните хора, от друга страна, са особено уязвими към COVID-19 и често се чувстват тревожни, стресирани и ядосани. Социалната изолация може значително да повлияе на психичното им здраве. Редовната физическа активност, рутинните процедури и социалните контакти са от съществено значение тук.

Освен това експерти от университета в Бамберг се занимават с други теми. Проф. д-р Марвин Ройтер разглежда професионалните рискове в секторите на здравеопазването и образованието, докато проф. д-р Седрик Заксър има предвид особеното въздействие върху децата и младите хора. Също така проф. д-р Филип Шпренгхолц изследва как спомените за тази пандемия могат да повлияят на бъдещите дебати относно готовността за пандемия.

Дългосрочни перспективи

Дългосрочните промени изискват и задълбочен анализ на образователните процеси. Институтът Лайбниц за образователни траектории под ръководството на проф. д-р Кордула Артелт специално изследва ефектите от пандемията върху образованието. Това изследване може да предостави важни подходи за справяне с бъдещи кризи.

За психичното здраве и психосоциалната подкрепа е от решаващо значение подходящите услуги да останат достъпни за всички групи от населението. СЗО отново ще проведе пресконференция на 2 април 2025 г., за да обсъди въздействието на COVID-19 върху възрастните хора. Остава да видим какви нови прозрения ще донесат изследванията през следващите години и как обществата ще пренесат тези уроци в бъдещето.

За допълнителна информация заинтересованите читатели могат да видят докладите на uni-bamberg.de, Arbeitskreis-frauengesundheit.de и who.int прочети.